Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
Джоан реши, че финалът заслужава ръкопляскане. Уинифред се присъедини колебливо, после малко по-уверено, като видя, че Роберто също пляска. Джейк вдигна ръце, но беше прекъснат.
— Какво има, Рокфорд?
Джоан завъртя учудено глава. Шофьорът на Джейк ги бе доближил с изопнато лице.
— Господин Соломон… трябва да говоря с вас.
— Ами говори де.
Рокфорд се наведе към шефа си и зашепна, но Джоан успя да разчете какво казва по устните му: „Този глупак Чарли се забърка в една история и го убиха“.
— О, за Бога! Къде? Как?
— Преди малко. В стаята на охраната. Не сме пили. Там не поднасят напитки. Играехме на карти и Чарли непрестанно се заяждаше с един поляк. Без причина, дори аз го предупредих да не го прави. Но той не спря. Полякът се ядоса, Чарли упорстваше и накрая се сбиха. Стана толкова бързо… Полякът му скърши врата. Преди да успея да се намеся. Шефе, ако искате, мога да се отърва от трупа. В този квартал това не е проблем.
— Зная, че не е. Но трябва да съобщя за това и трупът трябва да иде в моргата. По дяволите, Роки, пуснаха го под гаранция по моя молба.
— Така е, но ще кажете, че не сте знаели нищо. Подхлъзнал се и паднал.
— Млъквай. — Соломон се обърна към Джоан. — Ужасно съжалявам, скъпа.
— Джейк, не биваше да те моля да ме водиш в изоставените райони.
— Това няма нищо общо. Чарли си е убиец по рождение. Рокфорд, повикай оберкелнера, не, по-добре управителя. Вие останете тук, аз ще се погрижа.
— Чух какво е станало — обади се Гарсия. — Джейк, вземи ме с теб. Ще удостоверя смъртта, хубаво е това да се направи на момента.
— Хъм… а кой ще прави компания на момичетата? Джоан постави ръка на рамото му.
— Джейк, не се тревожи за нас с Уини — тук е пълно с охрана. Мисля да отскоча до дамската тоалетна. Идваш ли, Уини?
Купонът бе приключил, но трябваше да изминат още два часа, преди да си тръгнат за вкъщи. Два изморителни часа, през които доктор Гарсия установи смъртта, след което той, управителят, господин Соломон и Рокфорд написаха протокол, че инцидентът е станал в изоставен район и е причинен от неизвестен извършител — което си беше самата истина, тъй като в стаята на охраната вече нямаше никой, ако не се брои трупът. Безполезно бе да се вика полиция, убийство в изоставените райони не беше престъпление de facto, нито можеше да се смята за такова de jure. Нямаше сълзи, Рокфорд никога не бе харесвал своя партньор, бе изпитвал към него само уважение заради бързите му реакции. Джейк сподели с Гарсия, че съжалява, задето се е опитал да помогне на един закоравял престъпник да се поправи, но не получи съчувствие, тъй като Гарсия твърдо вярваше, че подобни типове трябва да се изтребват на местопрестъплението.
И двамата се постараха да скрият неприятните подробности от дамите.
Уини и Джоан прекараха един час сами на масата, време, през което се забавляваха единствено с шампанско. Но Джоан помогна в един момент — трупът трябваше да се транспортира до моргата, а Джейк не искаше да остави това на управата на заведението, тъй като се опасяваше, и не без основание, че просто ще го изхвърлят навън. Джоан позвъни на О’Нийл, който се обади веднага, сякаш въобще не си бе лягал. Финчли и Малчо бяха на смяна, О’Нийл обеща да ги прати незабавно, за да помогнат на Рокфорд. В края на разговора Джоан заръча на О’Нийл да приготви студена вечеря и шампанско и да подреди всичко горе в хола — „нощта в града“ очевидно се бе провалила, но Джоан нямаше никакво намерение да се отказва толкова лесно от празненството. Чарли беше мъртъв и този факт не заслужаваше да се проливат крокодилски сълзи. Десет хиляди души бяха умрели по земното кълбо след него, трябваше ли да скърбят за един безполезен престъпник? „Юнис, питам се какво ли става с душата на тип като Чарли, когато умре?“ („Не съм специалист по въпроса, шефе. Може би лошите умират и в отвъдния свят — грънчарите как трошат неудачните керамични модели? Защо не питаш началството горе?“) „Не му знам телефона, скъпа. Но я ми кажи друго — как да събудя веселбата? Погледни Уини — само се налива и никаква усмивка.“ („Рецептата е още шампанско и малко Ом мани падме хум.“) „Юнис, мислех, че не одобряваш алкохола?“ („Никога не съм го твърдяла, шефе. Но нищо не е добро или лошо само по себе си — важни са единствено резултатите. Опитай. Не боли, а може и да помогне.“)
Така че когато четиримата най-сетне се прибраха в голямата грозна крепост, Юнис настоя да се качат в хола и да пийнат по няколко чашки преди лягане.
— Кой знае? Може пак да ни се дотанцува. Роберто, Уини запозна ли те с нашите упражнения за разпускане? Ом мани бъра-бъра?