Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Разбира се, сър.
— С бюро и столове. Вероятно и с онези облицовани с кожа въртящи се кресла.
— Така е, сър, ако мадам желае да си почине…
— Да, идеята ми беше да ни донесете четири такива кресла тук.
— Ах, сър, не зная как ще се почувстват другите гости на заведението.
Джейк Соломон се огледа. Барът бе наполовина пълен.
— Защо не им обясните, че срещу съответното заплащане ще получат същата услуга? Ако цената е достатъчно висока, няма да ви създават неприятности. Дори и да възникнат проблеми, нали имате охрана?
— Всички наши служители са и охрана, сър. Добре, бъдете търпеливи и след минутка ще ви донесем други кресла. — И бързо им раздаде менюто и листата за напитките.
Роберто и Уини вече танцуваха. Джоан отново се наведе към Джейк, за да надвие шума на музиката, и го попита:
— Джейк, ще ми купиш ли това пропаднало място?
— Толкова ли ти хареса?
— Не, искам да направя клада от тези фотьойли. Бях забравила колко зле се отнасят с клиентите в нощните клубове.
— Държиш се като глезено дете.
— Съвсем преднамерено. Джейк, светът щеше да е много по-добро място, ако потребителят се бореше за правата си всеки път, когато се опитват да го измамят. Погледни само какъв куверт ни вземат — достатъчен е да купят нови фотьойли. Всъщност с какво друго се занимават тук? Да не би на втория етаж да има публичен дом?
— Юнис, виждаш ли онези три маси с хубави млади жени и мъже? Ухилени до уши, озъртащи се, с големи чаши за шампанско пред тях? Какво си мислиш, че правят тук?
— Ей, едно от момичетата сигурно няма и дванайсет.
— По-скоро и десет. Но кой ще провери на колко е години в изоставените райони? Мила, нали не сме излезли тази вечер, за да реформираме света?
— Не и аз. Щом държавата не е в състояние да въведе ред по тези места, не е моя работа да го правя. Но мразя, когато се експлоатира детски труд. — („Сестрице, нали дойдохме тук, за да се забавляваме?“) „Разбрах намека. Спирам.“
Приближи се една келнерка и им напълни чашите отново. Беше хубава, облечена само със сандали, малко грим и с грижливо епилирана кожа.
— Джейк, и тя ли е от тях? — попита Джоан.
— Не знам. Не познавам тукашните правила. Юнис, нали ти казвах да не идваме тук.
— Голотата ли те шокира? Джейк, скъпи, нали ти обясних, че моето поколение не гледа на тези неща по същия начин.
— Хъм. Още една подобна забележка и цяла вечер ще ти викам „Йохан“.
— Ще бъда добра. Обещавам. Скъпи, келнерката ми напомни за Честърфийлдския клуб. Канзас, трийсет и четвърта.
— Юнис, през трийсет и четвърта още съм ходил с пелени. Та какво имаше там?
— По-малко фалш и много по-тънки цени. Беше място за забавление на богати господа и оскъдно облечени дами. Джейк, тя се връща. Попитай я.
— Какво, скъпа? Дали е една от тях? Ще трябва да й бутна бакшиш.
— Просто се поинтересувай дали е свободна. Пъхни й десет долара, няма да се обиди.
Келнерката застана до масата и попита усмихнато:
— Прегледахте ли листа с дрогата? Предлагаме всякакви незаконни вещества на контролирани международни цени, с двайсет и пет процента надценка. Гарантирана химична чистота, получаваме ги от държавни доставчици.
— Не за мен, благодаря. Юнис? Искаш ли една разходка из облаците?
— Аз ли? Не пия дори аспирин. Но нека шампанското да продължава да се лее. И бих хапнала един сандвич или нещо от сорта. Чикита, имате ли кухня?
— Винаги държим готвач за подобни случаи, мадам, в края на листа има и меню с ястия. Предлагаме всичко — от препечени филийки до омари.
— Нека бъде едно голямо плато с малки сандвичи, благодаря. Джейк, не забравяй какво ти казах.
Джейк извади десетдоларова банкнота и повика келнерката настрана. Банкнотата изчезна с такава бързина, сякаш се бе разтворила във въздуха. Джейк боботеше нещо с тих глас.
Жената се усмихна и отговори спокойно:
— Не, сър, съжалявам, дори не ми е позволено да танцувам с посетителите. Не съм от бранша, аз съм омъжена жена. Но мога да ви уредя каквото пожелаете. — И погледна към масите с млади мъже и жени. — Само за вас ли, сър? Или за всички?
— Не — побърза да отвърне Джейк. — Просто проявявах любопитство.
— Аз съм любопитната — намеси се Джоан. — Простете, мила, не биваше да го карам да ви пита.
— Мадам, гостите ни могат да питат каквото пожелаят. Но нали разбирате — тук съм, защото бебчетата ми имат нужда от нови обувки. Близнаци — на две годинки. Водя спор с комисията дали да не ми издадат ново разрешително, след като са близнаци и могат да се броят за едно. Иска ми се да си родя и момиченце.
— А мога ли да ви попитам… — Джоан се наведе напред и прочете името от табелката. — Мери? Тук ли живеете? В бордеите?