Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Божичко, не! Мъжът ми никога не би се съгласил. Един брониран автобус ни докарва и ни откарва след края на работното време.
— И кой се грижи сега за близнаците? Детегледачка?
— О, не, мама живее с нас. Всъщност, мадам, тази работа е доста добре платена. Най-вече от бакшишите. Е, понякога получаваш шамар от пийнал клиент, но то си е в реда на нещата. От друга страна, пияните дават най-големи бакшиши. — Тя се усмихна на Джоан. — Мадам, можете да получите работа тук винаги когато пожелаете. Имате чудесна усмивка и великолепна фигура.
— Благодаря, Мери.
— Извинете, но е време да си вървя, че оберкелнерът ще ми се скара.
— Ето още един човек, който си е намерил малка ниша в живота — въздъхна Джоан. — Джейк, дали е щастлива?
— О, със сигурност. Въпреки неприятните страни на професията. Ще пробваме ли дансинга?
— Джейк, нали не танцуваше?
— Не танцувам вашите модерни танци. Но мога да опитам, ако настояваш. Чудя се дали онази машина може да ни пусне малко рок?
Джоан се изкиска.
— Не забравяй, че на моята истинска възраст е нормално да се отнасям към рока така, както ти към съвременната музика. По мое време се танцуваше суинг, макар че лично аз се научих едва когато излезе на мода фокстротът.
— И аз мога да играя фокстрот, не съм толкова млад. Юнис, какво ще кажеш за едно танго?
— Виж, за това съм готова! С това ново тяло ще е истинско удоволствие. Знаеш ли, онзи ден учих Уини как се танцува танго. Джейк, сигурно няма по-секси танц от тангото — ако се танцува както трябва. Ще провериш ли дали могат да ни пуснат?
Разговорът им бе прекъснат от няколко млади мъже, натоварени с въртящи се фотьойли. След това пристигнаха сандвичите и още шампанско, а Роберто и Уинифред се върнаха на масата.
— О, храна! — възкликна Уини. — Сбогом, тънка талия. Боб, ще ме обичаш ли, когато стана дебела?
— Кой знае? Като му дойде времето, ще разберем. — Той посегна към сандвичите.
— Уиничка, зарежи тази кола и си налей шампанско.
— Джоанче, знаеш, че не бива. Такава ми е съдбата. Страхувам се да не се напия.
— Роберто, обещай на това бедно дете, че ако припадне, ще го откараш у дома.
Междувременно кабарето вече се беше напълнило, светлините се смениха и представлението започна. Първо се появиха двама комици — Джоан ги слушаше, опитваше се да се забавлява, но повечето от скечовете й бяха познати. Както и следваше да се очаква, „мръсните“ вицове от нейната младост бяха изчезнали. Тъй като разчитаха единствено на шока от нарушаване на табуто, те вече не можеха да представляват интерес за зрители, живеещи в един свят без ограничения. Както и преди, смешните случки се въртяха около секса, тема, която винаги щеше да вълнува човечеството. Въпреки това тя аплодира края на скечовете. Последва кратка пауза със затъмнение и когато пуснаха светлините, дансингът се бе превърнал в сцена. Стара ферма се използваше за декор на една от най-баналните любовни истории, с каквито можеше да се развлича публиката, участниците в нея бяха облечени символично, според ролите си — фермерът, дъщеря му, градският тарикат и неговите стодоларови банкноти. Играеха пантомима под акомпанимента на оркестър.
— Ако тя е фермерска дъщеря, аз съм Адолф Хитлер — прошепна Юнис на Джейк.
— Ти пък какво разбираш от фермерски дъщери?
— Доста, макар че бях градско момче. Всяко лято ходех да работя в някоя ферма извън града — малко парици и някоя и друга фермерска щерка, това ми бяха радостите в живота. Джейк? Защо не си купим някоя изоставена ферма? Семпло местенце с висока стена, вдигащ се мост и ров, собствена електростанция и водоизточник? Да се разкараме от този агонизиращ град.
— Стига да пожелаеш, скъпа. Омръзна ли ти тук? Искаш ли вече да си тръгваме?
— Не, мили, нека догледаме сценката. — („Интересно ми е да видя как ще се престорят, че го правят.“) „На мен също.“
За нейна изненада актьорите не се преструваха. Подмамена от изкусителната сила на парите, наивната селска девойка бързо премина от нежелание, през краткотраен свян, към разпалено съдействие в удобно поставената наблизо купа слама — актьорът и актрисата се постараха публиката да не пропусне нито една подробност от това, което последва, за да не остане и съмнение, че се преструват. Уинифред се изчерви до кръста, но не сваляше поглед от тях.
Краят естествено можеше да се предположи. Когато възклицанията и стенанията на двамата достигнаха своя апогей, а музиката свиреше туш, на сцената се появи бащата, въоръжен с вила. Но сеното се подпали (вероятно от силното триене) и фермерът захвърли вилата, взе едно шише с вода, поставено наблизо, и поля както сеното, така и разгорещените тела на участниците в любовната сцена.