Странник в странна страна
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Странник в странна страна». Краткое содержание книги:
— Благодаря ти, скъпи! — извика към спалнята. — Хайде, идвай.
Или се беше съблякъл, или също бе премахнал дрехите си. Джил предположи, че е вярно първото. Майк не изпитваше интерес към такива покупки. Виждаше смисъл в дрехите само като защита от лошо време, значи нямаше нужда от тях. Настаниха се един срещу друг. Джил взе вода в дланта си, докосна я с устни и му я поднесе. Ритуалът не беше необходимост, но тя се радваше да си припомнят нещо, което нямаше да забравят до края на вечността.
Чак тогава му каза:
— Сетих се колко смешен беше онзи надут шериф, като остана гол.
— Смешен ли беше?
— О, ужасно!
— Обясни ми защо беше смешен. Не разбирам шегата.
— Ами… май не мога. Не беше като анекдот. Такива шеги са трудни за разказване и обясняване.
— Тогава не грокнах, че е смешен — каза Майк. — И у двамата — съдията и пазителя на реда — грокнах злина. Ако не знаех, че ще ми се разсърдиш, щях да ги отстраня.
— Мили Майк… — тя го докосна по бузата. — Добрият ми Майк. Беше нужно да го направиш. Никога няма да преживеят срама. В онази дупка няма да има арест за публично разголване поне петдесетина години. Хайде да си поговорим за друго. Исках да ти кажа колко съжалявам, че нашето шоу се провали. Старах се, колкото можах, да съчиня приятни реплики… но и аз не ставам за карнавал.
— Грешката е моя, Джил. Тим говори вярно — аз не гроквам баламите. Но карнавалът ми помогна… Гроквах все по-близо баламите с всеки ден.
— Не ги наричай повече балами. Те са си хора. Вече не сме в карнавала.
— Гроквам, че са балами.
— Да, мили. Но не е вежливо.
— Ще запомня.
— Реши ли накъде да тръгнем?
— Не. Когато настъпи времето, ще зная.
Майк винаги знаеше къде трябва да отидат. След прехода от кротост към властност, силите и увереността му нарастваха с всеки ден. Момчето, което се умори да държи във въздуха един пепелник, вече с лекота издигаше Джил във въздуха и се занимаваше с какво ли не още. Можеше да прояви силата си по всякакъв начин. Тя си спомни как един камион затъна в калта. Двадесет мъже от карнавала се опитваха да го избутат. Майк също подложи рамо. Почти скритото в калта колело изскочи. Поучен от опита, Майк не се издаде.
И бе разбрал, че „злината“ е необходима при премахване само на живи, грокващи същества… за нейната рокля не го възпираше липсата на „злина“. Правилото важеше само за съгнездници. Възрастният правеше това, което грокваше вярно.
Питаше се каква ли ще бъде следващата промяна в него. Но не се тревожеше. Майк беше добър и мъдър.
— Майк, нали щеше да е хубаво Ан, Доркас и Мириам да са при нас във ваната? И татко Джубал с момчетата — цялото семейство!
— Ще имаме нужда от по-голяма вана.
— А кой е против да сме по-нагъсто? Кога отново ще си идем у дома, Майк?
— Гроквам, че ще бъде скоро.
— По марсиански? Или земното „скоро“? Все едно, любими. Когато се изпълни очакването. Обаче си спомних, че леля Пати ще бъде тук скоро — в земния смисъл. Ще ме измиеш ли?
Тя се изправи. Шампоанът се надигна от поставката, обля я и се разпени в бели мехурчета.
— Олеле, гъдел ме е!
— Да те изплакна вече?
— Ще се топна. — Изми се във ваната и стана. — Тъкмо навреме.
Някой почука на вратата.
— Тук съм, хлапета. Облечени ли сте?
— Идвам, Пат! — извика Джил и излезе от ваната. — Изсуши ме, моля те.
Водата веднага изчезна от тялото й, дори не оставяше мокри следи по пода.
— Мили, нали няма да забравиш за дрехите? Пати не е като мен. Тя е дама.
— Няма да забравя.
Двадесет и седма глава
Джил сграбчи лек халат, наметна се и влезе забързано в хола.
— Заповядай, миличка. Къпем се, Майк ей сега ще дойде. Ще ти сипя нещо, а с втората чаша можеш да си полегнеш във ваната. Тук поне не пестят топлата вода.
— Е, след като приспах Медената кифличка, минах набързо под душа, но… Да, обожавам горещата вана. Джил, детенце, не съм дошла да ви ползвам банята. Мъчно ми, че се разделяме.
— Няма да си загубим следите. — Джил се зае с бутилките и чашите. — Тим беше прав. Двамата с Майк трябва да си излъскаме малко номера.
— Няма какво толкова да оправяте. Само повечко шеги да вмъкнете и… Здрасти, Смити.
Протегна му ръка, покрита с ръкавица. Извън карнавала госпожа Пайвонски винаги носеше ръкавици, рокли със затворени яки и непрозрачни чорапогащници. Изглеждаше (и беше) достойна вдовица на средна възраст, която много старателно поддържа фигурата си.