Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
— Дълбината ли, лейди Вин? Това е тема на доста оспорвани дебати. Смята се, че е нещо огромно и силно, макар че според някои учени легендата не е нищо повече от фалшификация на лорд Владетеля. Има известен резон в това, ако се вземе предвид фактът, че официалните записи за онези времена са били цензурирани от Стоманеното министерство.
— Но в дневника се споменава Дълбината — посочи Вин. — Както и в документа, над който работиш сега.
— Така е, лейди Вин — потвърди Сейзед. — Ала дори тези, които приемат, че Дълбината е съществувала, спорят за много други неща. Някои се придържат към официалната история на лорд Владетеля, според която Дълбината е ужасяващо, свръхестествено чудовище — зъл бог, ако мога да се изразя така. Други възразяват на подобна интерпретация. Те мислят, че Дълбината е нещо по-обикновено — алегория на армия, може би нашественици от друга страна. В древни времена далечните области са били заселени с доста примитивни войнствени племена.
Вин се усмихна. Той я погледна въпросително и тя повдигна рамене и каза:
— Зададох същия въпрос на Елънд — и получих, така да се каже, доста лаконичен отговор.
— Негово величество се интересува от други сфери на познанието — историята на света отпреди Възнесението може да му се стори доста скучна тема. Но когато някой пита за миналото Пазител, трябва да се подготви за продължителен разговор.
— Не възразявам — рече Вин. — Давай.
— Всъщност няма какво толкова да се каже — или по-точно, има много за казване, но едва ли всичко има значение. Дали Дълбината е била армия? Дали не става въпрос например за първото нападение на колосите? Това би обяснило много неща — според повечето истории лорд Владетеля се сдобил с невероятна сила, след като победил Дълбината при Кладенеца на Възнесението. Може би се говори за подкрепата на колосите, чиято армия след това е използвал?
— Сейзед — спря го Вин. — Не мисля, че Дълбината има нещо общо с колосите.
— Така ли?
— Струва ми се, че тя е мъглата.
— И такава теория има — каза Сейзед.
— Наистина? — попита Вин леко разочарована.
— Разбира се, лейди Вин. През хилядолетното господство на Последната империя едва ли е останала идея, която да не бъде обсъдена. Теорията за мъглата е била изказана доста отдавна, но тя крие някои доста сериозни недостатъци.
— Например?
— Ами, първо — отвърна Сейзед, — твърди се, че лорд Владетеля е победил Дълбината. Но мъглите все още са тук. Освен това, ако Дълбината е само мъгла, защо ще получава такова странно название? Разбира се, мнозина подчертават, че това, което знаем за Дълбината, идва от устни предания, които търпят изменения през вековете. В такъв случай Дълбината може да не е само мъглата, а моментът на нейната поява, или промяна. Но по-сериозният проблем, свързан с теорията за мъглата, е този за нейната зловредност. Ако се доверяваме на преданията — а просто няма откъде другаде да черпим информация, — Дълбината е била страховита и разрушителна. Мъглата не проявява нито едно от тези качества.
— Но напоследък убива хора.
Сейзед се замисли.
— Да, лейди Вин. Изглежда, е така.
— Ами ако го е правила и преди и по някакъв начин лорд Владетеля я е спрял? Ти сам каза, че смяташ, че сме направили нещо — нещо, което е променило мъглата, — когато убихме лорд Владетеля.
Сейзед кимна.
— Случаите, които разследвах, наистина са ужасяващи. Но не смятам, че представляват заплаха от мащабите на Дълбината. Има неколцина загинали, но са възрастни, слаби хорица. Доста повече са оцелелите. Няма да е справедливо, ако не призная, че във всичко това има и елемент на внушение. Защото и няколко смъртни случая са достатъчни, за да се предизвика паника. Опасността може да се преувеличава или да се променя при разказите — а и нищо чудно подобни неща да са се случвали и по-рано. Не можах да събера достатъчно информация по въпроса.
Вин мълчеше. „Ох, милата ми Вин — помисли той и въздъхна. — Ето, че й досадих. Трябва да съм по-внимателен, когато разговарям с нея. Да избягвам сложните термини. Време беше да се науча след толкова продължително общуване със скаа“.
— Сейзед? — рече тя. — Ами ако разглеждаме всичко това от грешен ъгъл? Ако тези случайни жертви на мъглата въобще не са сериозен проблем?
— Какво искате да кажете, лейди Вин?
Тя помълча замислено няколко секунди, потропваше с крак по облегалката на креслото. После вдигна глава и го погледна.
— Какво ще стане, ако мъглата се спусне окончателно през деня?
Сейзед се замисли.
— Няма да има светлина — продължи Вин. — Растенията ще умрат, хората ще гладуват. Ще настъпи мор… хаос.