Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Когато острижеше косата си — а той я стрижеше всяка година, понеже му тежеше, — то косите от главата му тежаха двеста сикли81 според царската теглилка.
И на Авесалома се родиха трима синове и една дъщеря, на име Тамар; тя беше жена хубавица (и стана жена на Ровоама, Соломонов син, и му роди Авия).
И стоя Авесалом в Иерусалим две години, но царевото лице не видя.
И Авесалом прати за Иоав, за да го проводи при царя; но той не рачи да дойде при него. Проводи и втори път, но той не рачи да дойде.
И (Авесалом) каза на слугите си: виждате ли нивата на Иоава до моята? Той има там ечемик; идете и я изгорете с огън. И Авесаломовите слуги изгориха с огън оная нива. (И дойдоха слугите на Иоава при него, раздраха дрехите си и казаха: Авесаломовите слуги изгориха нивата ти с огън.)
И стана Иоав и отиде при Авесалом в къщи и му каза: защо твоите слуги са изгорили нивата ми с огън?
И Авесалом отговори на Иоава: ето, аз пращах за тебе и казах: дойди тука и аз ще те проводя при царя да кажеш: защо съм дошъл от Гесур? По-добре щеше да бъде да останех там. Аз искам да видя лицето на царя. Ако пък съм виновен, убий ме.
Иоав отиде при царя и му разказа това. Царят повика Авесалом. Той дойде при царя (поклони му се) и падна ничком наземи пред царя. И царят целуна Авесалома“ (II Царства, гл. 14, от. 25–33).
Поведението на Авесалом към Иоав не е толкова ужасно в сравнение с всичко останало, но е прекомерно безобразно. Никъде освен в Библията никой никога не е палил нивята на военачалник и министър-председател само за да го извика на разговор. Какъв странен начин да постигнеш аудиенция!
„След това Авесалом си набави колесници и коне и петдесет бързоходци“ (гл. 15, ст. 1). Сетне почнал да търси популярност, като обещавал на народа правосъдие, и в края на краищата „се вмъкваше Авесалом в сърцата на израилтяните“ (ст. 6). След четиридесет години Авесалом казал на Давид: „да ида и да изпълня моя оброк, който бях дал господу в Хеврон… Царят му каза: иди с миром. И Авесалом разпрати съгледници между всички израилеви колена, като каза: кога чуете звук от тръба, казвайте: Авесалом се възцари в Хеврон. От Иерусалим отидоха с Авесалом двеста души, които беше поканил, и те отидоха простодушно, без да знаят каква е работата“ (ст. 7–11).
Тогава Давид казал на слугите си, които били с него в Иерусалим: „ставайте да бягаме, защото за нас няма избава от Авесалома; бързайте да излезем, да ни не завари и залови, да ни не навлече зло и да не изтреби с меч града.
И царските слуги казаха на царя: във всичко, що е угодно на господаря ни, царя, ние сме твои раби.
И излезе царят и след него всичкият му дом пешком. Царят остави десет жени (свои) наложници да пазят къщата.
И излезе царят и всичкият народ пешком и се спряха ори Бет-Мерхат.
И всичките му слуги вървяха от двете му страни, и всички хелетейци, всички фелетейци и всички гетци — до шестстотин души, — които бяха дошли заедно с него от Гет, вървяха пред царя“ (II Царства, гл. 15, ст. 14–18).
Лорд Болингброк разказва, че когато духовникът на един английски генерал му чел току-що цитираното място от Библията, генералът издърпал книгата от ръцете му, хвърлил я на земята и извикал:
— Хиляда мълнии! Какъв е този жалък страхливец, вашият нещастен Давид, щом е избягал с цял полк войници? Не, аз бих постъпил обратно; бих настигнал тоя Авесалом и бих го обесил като куче на първата топола!
„Когато цар Давид стигна до Бахурим… оттам излезе един човек от рода на Сауловия дом, на име Семей… и злословеше, и хвърляше камъни върху Давида и върху всички цар Давидови слуги; а всички люде и всички храбри бяха отдясно и отляво (на царя). Като го злословеше, Семей думаше тъй: махвай се, махвай се, убиецо и беззаконнико!… И вървяха Давид и людете му по пътя си, а Семей вървеше покрай планината, откъм неговата страна, вървеше, злословеше и хвърляше камъни и пръст върху него“ (II Царства, гл. 16, ст. 5–7, 13).
Критиците отбелязват, че ако авторът беше обикновен писател, той би дал някакви подробности за бунта на Авесалом; би казал с какви сили е разполагал Авесалом, защо Давид, тоя прославен воин, така позорно избягал от Иерусалим, преди още бунтовният му син да се покаже пред вратите на града. Ние щяхме да знаем укрепен ли е бил Иерусалим или не, щяхме да знаем защо народът не е оказал никаква съпротива на Авесалом. Възможно ли е такъв жесток тиранин като безмилостния Давид, който съсичал на две победените си врагове, смилал ги в мелници, изгарял ги в пещи, да побегне от столицата си като плачливо дете, без да направи ни най-малък опит да потисне бунта на непокорния си син? А случаят с тоя Семей, който безнаказано обсипва царя с камъни и прах, когато в това време царят е заобиколен от толкова много въоръжени хора, а също и от цялото население на Иерусалим — не е ли това една от най-невероятните измислици на „божествената патица“? Понякога, когато четеш такива безсмислици в религиозната книга, във всяка дума на която трябва да вярваш под страх от анатема, се питаш не е ли сън това?
81
Около два и половина килограма.