Сделката на капитан Ворпатрил

— Засега няма — каза Раудсеп. — А когато го научат, ситуацията ще стане още по-сложна. Особено за моя отдел.

— Можете да погледнете на това като на тренировка в реални условия — подметна Иван.

Което категорично не разведри настроението на капитана.

— Имате ли представа още колко смятат да останат тук вашите… ъъ, роднини?

— Извънредната им виза изтича след тринайсет дни. Не знам дали съдът ще им позволи удължаване.

— Хм. — Раудсеп се намръщи. — А подразбрахте ли дали имат по-нататъшни планове, свързани с Бараяр? В противен случай не виждам пречка да си приберат хората и да си заминат по живо по здраво. Което, ако не друго, поне ще ги свали от моя работен график.

— Една от тях е омъжена за бараярски поданик. Това определено е пречка.

Раудсеп махна с ръка.

— Ако съм разбрал правилно, тази ваша женитба е временно решение и никой не я взема на сериозно.

„Аз я вземам на сериозно“. Наистина ли? А Тедж?…

Раудсеп продължи да разсъждава на глас:

— Човек би си помислил, че всеизвестен ворски сваляч като вас не би използвал такива драстични техники за съблазняване. — И размърда вежди, добавяйки негласно: „Май губиш форма, пич?“.

Иван се запита с раздразнение кой ли нахален аналитик от ИмпСи с пролетарско потекло го е описал в докладите си като „всеизвестен ворски сваляч“.

— Е, снощи научихте ли нещо полезно за намеренията им? — Раудсеп поизправи гръб, готов да запише шпионския му доклад.

Генерал Алегре беше казал… добре де, беше намекнал… че Раудсеп от Галактическия не бил сред малцината сведущи относно Биърли от Вътрешния, за да се запази ценното прикритие на Би. Ако питаха Иван, ценното прикритие на Би започваше да прилича на смокиново листо, проядено от гъсеници. Ами ако вземат да се застрелят един друг, този въпрос му се искаше да зададе на Алегре. Е, Биърли едва ли щеше да стреля по униформения Раудсеп. Не и по погрешка.