Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
— Да не мислиш, че се страхувам да го чуя? — попитах.
— О, не! Напротив! Те, те са тези, които трябва да се страхуват, ако ти кажа всичко! Устад пише книги! Една-единствена от тях да бъде представена на шах-ин-шаха и разпространена из царството с доказателствата, които нося, сиреч с исканите от тях фалшификации… какви ли ще бъдат последиците от тях!
— Това вече знаех, защото отдавна съм по следите на двете партии.
— Следи, само следи! Това, което нося, са не само следи, а доказателства, ръкописи, писма, документи. Тези унищожителни оръжия се намират в руините. Едната партия беше доста откровена с мен; другата ме смяташе за глупав. Сега държа и двете в ръцете. Ще отида да ти донеса и предам всичко. Прави после каквото намериш за добре, ефенди. Онези се стремят да извършат фалшификациите, за да могат да кажат, че са ви разобличили. Но сега вие ще можете да ги разобличите, без да е необходимо да фалшифицирате, защото това, което ще ви дам, е истинско!
— Донеси го тогава! Но само ако това ще ти облекчи съвестта! Аз и бездруго ще открия всички уязвими места на противника.
— Смятам, че си способен. Нали го узнах по себе си! Но следите все пак са си само следи. Позволи сега да говоря и ще ти стане по-ясно!
— Да излезем тогава на открито! Тези стаи са твърде свети за такива неща.
Отидохме на платформата и седнахме точно както в съня с Магьосника. И както онзи, започна да разказва сега и ашикът. Само един човешки живот, но сякаш животът на човечеството! От Магьосника бях научил защо трябва да има сенки. Днес узнах как действат тези сенки и как трябва да се държи човек, за да ги прави възможно най-малки. Този ашик беше лежал в най-дълбоката сянка на нашите врагове и внимателно ги бе проучил. Не се щадеше ни най-малко, но не щадеше и никой друг. И когато свърши, не само той, но и всички, за които бе говорил, стояха толкова прозрачни пред мен, че сега вероятно ги познавах по-добре и отколкото самият той. Същевременно бях доволен, че всичките ми предположения се бяха оказали правилни. Той наистина беше подслушвал шестимата непознати в меджме-и-йехуди и ми предаде всяка казана от тях дума.
Сега стана от мястото си.
— Свърших… за днес! — каза. — Сега ме познаваш във всичките ми грехове. Изречи присъдата си! Моята аз произнесох там долу на камъка във водата. С Аллах говорих отсреща във вашия Бейт-и-Ходех. Мисля, той ще прости. Обърни се нататък и слушай!
От изток се бе надигнал силен утринен полъх. Той повя през открития розов парк и донесе уханието.
— Това е отговорът за мен! — кимна ашикът. — А сега ти! Ти си християнин, аз съм мюсюлманин. Изрази като човек своите разбирания. С това няма да представляваш човечеството. Аз го познавам. Него изобщо не желая да чуя! Говори ми с устата на хуманността, нея искам да чуя. И каквото кажеш, това ще ми бъде предопределението!
Подадох му ръка и рекох:
— Приеми я! Хуманността, която искаш да чуеш, вече се изказа чрез мен. Аз ти прощавам!
— Напълно?
— Напълно!
Едва сега посегна към ръката ми. Беше стоял пред мен с наведена глава. Сега я вдигна и каза:
— Там отсреща, под храма, коленичих пред теб. Сторих го с драга воля, защото там бях престъпник. Но сега отново съм човек. Значи мога да те гледам открито в лика и да ти благодаря, без да се покланям. Кажи какво реши за мен?
— Нищо. Ти си свободен, свой собствен господар!
— Значи мога да си тръгна… на мига… веднага?
— Да.
Той пристъпи до балюстрадата, погледна към езерото и после към долината. След това се обърна отново към мен, прокашля се някак си смутено и каза:
— Ефенди, отреди ми едно щастие, най-голямото, което може да има за мен тук при теб!
— Ако ми е възможно, на драго сърце.
— От толкова дълго, дълго време ми се иска да почувствам пак някой път какво е, когато някой ти има доверие. Заключваш ли тази врата, когато си лягаш да спиш?
— Не.
— Прозореца затваряш ли?
— Също не.
— Ти не мислиш повърхностно и затова ще ме разбереш. Аз бях твой враг. Твоят живот не значеше нищо за мен. Вътре на масата видях един нож, ножица и други неща, които в ръката на убиеца могат да се превърнат в оръжие. Въпреки това влез сега вътре и си легни спокойно, макар всичко да стои отворено. А аз ще седна тук на възглавницата и ще си мисля за моята младост, когато бях чист от вина, едно добро дете, един почтен човек. Искам отново да бъда такъв!