През дивия Кюрдистан

— Малка беше — отвърнах му аз. — Един-единствен поглед нагоре към моите хора направи този човек безопасен.

— Пази се от него!

— Аз съм твой гост. Погрижи се той повече да не ме обижда!

— Казаха ми, че си ме търсил.

— Да. Исках да те питам мога ли да се движа свободно из Лисан.

— Можеш.

— Но ти ще ми дадеш и придружител?

— Само заради твоята сигурност.

— Разбирам те и съм съгласен. Кой ще е моят пазач?

— Не пазач, а закрилник, ходих. Ще ти дам един каруя.

Четец в църквата значи, духовник! Това ме устройваше.

— Къде е той? — попитах аз.

— Тук, в къщата, живее при мен. Ще ти го изпратя. Медикът влезе в сградата и скоро оттам излезе мъж на средна възраст. Действително той носеше обичайното за тези земи облекло, но в него имаше нещо, по което можеше да се направи заключение за професията му. Човекът учтиво ме поздрави.

— Ти ли ще ме придружаваш? — казах аз.

— Да, ефенди. Така иска меликът.

— Преди всичко желая да разгледам Лисан. Ще ме разведеш ли?

— Ходих, не знам дали може. Всеки момент чакаме съобщение за пристигането на беруарите, които ще се опитат да освободят вас и бея си.

— Обещах да не напускам Лисан против волята на мелика. Това Достатъчно ли е?

— Ще трябва да ти се доверя, въпреки че съм отговорен за всичко, което предприемеш в мое присъствие. Какво желаеш да видиш най-напред?

— Искам да се изкача, на планината, откъдето Бедер хан бей е хвърлял християните долу.

— Много е трудно да се стигне дотам. Умееш ли да се катериш добре?

— Не се безпокой!

— Тогава ме последвай!

Докато вървяхме, реших да попитам каруята за религиозните му схващания. Толкова малко бях запознат с тях, че всяко обяснение щеше да ми е добре дошло. За щастие той ми зададе много подходящ въпрос:

— Ти мюсюлманин ли си, ходих?

— Меликът не ти ли каза, че съм християнин?

— Не. Но не си и халдани. Вярата, която проповядват мисионерите от Инглистан ли изповядваш?

Отрекох, а той каза:

— Радвам се, ефенди. Не искам нищо да знам за вярата им, защото и за тях самите не искам да чуя.

— Срещал ли си се с някой от тях? — попитах аз.

— С доста. Но скъсах завинаги с тях. Запознат ли си с учението на нашата вяра?

— Не много добре.

— И не искаш ли да го опознаеш?

— О, напротив, с голямо удоволствие. Имате ли верую?

— Да, разбира се. И всеки халдани трябва да го казва по два пъти на ден.

— Моля те, кажи ми го!

— Ние вярваме в единствения Бог, всемогъщия Създател и Баща на всички видими и невидими неща. Вярваме в Бога Исус Христос, сина на Господа, който е единственият в целия свят роден син на своя баща и не е бил създаден, а е истинският син на истинския Бог и е едно и също същество с баща си, от чиито ръце е създаден светът и всичко в него; който заради нас, хората, и заради блаженството ни е слязъл от небето, превърнат от Светия дух в човек от плът и кръв, приет и роден от Дева Мария; който страда и беше разпънат по времето на Пилат Понтийски, умря и беше погребан, а на третия ден отново възкръсна, както е било предсказано в писанието, и се възнесъл към небето, за да седне от дясната страна на баща си и да се върне отново, за да съди живите и умрелите. Вярваме в Светия дух, духа на истината, който произлиза от Бащата, духа, който осенява. Също и в светата единна църква. Признаваме за опрощаване на греховете светото кръщение и възкресяването на тялото и вечния живот!