Синовете на Великата мечка
- Автор: Велскопф-Хенрих Лизелоте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Узунова-Калудиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синовете на Великата мечка». Краткое содержание книги:
Ала когато той го докосна по заповед на капитан Роуч, пленникът изпита желание да убие Антъни Роуч. Духът на индианеца все още не беше напълно прекършен, за да може той да слуша спокойно гласа на капитан Роуч и да понесе присъствието му, без да го овладее омразата.
Когато първите часове на нощта отминаха, пленникът долови, че над главата му ставаше нещо различно от другите нощи. Роуч си беше легнал съвсем рано; младият дакота беше чул стъпките му и скърцането на междинната врата; това бяха шумове, които той много добре познаваше. Капитанът хъркаше и пленникът потисна с мъка кашлицата си, защото беше доловил нещо необичайно и искаше да го чуе. Дежурният, който се беше настанил както всяка друга нощ в комендантската стая, тъкмо сега излезе от къщата. Младият дакота го чу как излиза и заключи вратата. Мина време, но дежурният не се върна.
Пленникът бе обзет от подозрение, което в същност го вълнуваше всеки ден и всяка нощ. Помисли, че Роуч ще накара да го убият. В душата си той всеки ден и всяка нощ очаква ше своя убиец. Защо си беше отишъл сега дежурният? Дали не трябваше да се случи нещо, за което комендантът искаше да каже после, че не е знаел служебно нищо?
Навярно беше полунощ. Роуч продължаваше да хърка.
Вратата на комендантската стая отново се отключи. Вътре влезе някой и превъртя пак ключа. Чуха се стъпки. Но това не бяха стъпките на дежурния. Бяха някакви леки, опипващи крачки. Една дъска изскърца. След това настана отново тишина, сякаш някой се страхуваше да не се издаде.
Младият дакота раздвижи глава. Измъчвалото го седмици и месеци главоболие бе понамалило острите му възприятия, ала волята му принуди слуховите нерви и мозъка да заработят в този миг. Той се ослушваше напрегнато и долови и следващата предпазлива стъпка.
Предположенията и настроението на пленника се промениха. Един убиец по поръка на капитана нямаше нужда да проявява такава предпазливост. Всички надежди, които пленникът дълго и властно бе подтискал и искаше да задържи и сега, се надигнаха и го надвиха.
Кой ли беше там горе? Какво искаше той? Щеше ли да отвори капака към мазето?
Някой опипваше капака, който затваряше дупката към мазето. Капакът се раздвижи леко, но отново падна, сякаш бе твърде тежък за нечии слаби ръце, и после отново се раздвижи. Вдигнаха го съвсем. Пленникът стоеше на известно разстояние от отвора и не можеше да види какво става горе. Чу обаче, че някой раздвижи стълбата, и после видя как бавно я спуснаха надолу. Показаха се две малки крачка, обути във високи ездачески ботуши, които заслизаха от пречка на пречка надолу.
Мракът бе разкъсан от един слаб отблясък на лунната светлина. Младият дакота видя някаква девойка. Тя стигна до пода на мазето, огледа се и после се отправи към пленника.
— Ти ме познаваш, Токай-ихто — рече просто тя. — Аз съм Кейт, дъщерята на Самюел Смит. Баща ми умря. И аз си отивам. Тобиас ми възложи да ти кажа преди това нещо.
— Да? — Думата бе по-скоро едно движение на устните, отколкото звук.
— Войната свърши. Заповедта за твоето освобождаване е пристигнала вече. Най-много след четиринадесет дни Роуч ще получи потвърждение на своя въпрос, че е длъжен да изпълни заповедта. Тобиас ще я донесе. Ти ще бъдеш свободен.
Думата „свободен“ улучи затворника като боен вик, който стряска военния от сън; волята на вожда изведнъж се събуди и без да издава чувствата си, той концентрира мислите си. Трябваше да пита, можеше да пита; това беше първото му оръжие, от което можеше да се възползува.
— Как приключи войната?
— С вашето поражение, вожде. Вярно е, че отначало вие постигнахте големи победи. Вашите вождове Седящия бик и Крейзи Хорс унищожиха военните части на генерал Къстър и той самият също паднал убит. Останали живи само един-единствен скаут и един катър. Вие победихте и генералите Крук, Бентин и Рено, и те трябваше да отстъпят. Но след това мунициите на вашите бойци се свършили. Те бяха принудени да се оттеглят.