Синовете на Великата мечка
- Автор: Велскопф-Хенрих Лизелоте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Узунова-Калудиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синовете на Великата мечка». Краткое содержание книги:
Влезе Тобиас, индианският съгледвач. В очите на капитана този скаут беше реквизит от минали времена, който можеше да бъде полезен и в мирно време за това или за онова, какъвто беше винаги готов да изпълни възложената му задача и съвсем мълчалив. Роуч беше свикнал с него и често му даваше някой и друг долар, за да си осигури напълно предаността на Тобиас и да има възможност да играе ролята на голям човек по този евтин начин.
Капитанът седна, запали трета цигара, издуха дима на малки кръгчета и отново се облегна назад.
— Тобиас! Кой ли идиот се е разприказвал тия дни за проклетия индианец в нашето мазе?
— Само някой идиот, капитане.
— А кой е този някой си господин Морис?
— Един умопобъркан художник, капитане, който винаги е рисувал само индианци.
— Този луд човек се меси в работи, които въобще не го засягат. Дали е изтипосвал някога и този Хари Токай-ихто? — Възможно е, капитане, но е възможно и да не е. Не знам.
— Пристигна заповед да освободим червената свиня от мазето. Върви ми доведи фелдшера!
— Слушам, капитане!
— А половин час по-късно и госпожица Кейт Смит!
— Слушам, капитане!
Тобиас изпълни заповедта и доведе фелдшера. Капитан Роуч имаше лош спомен от този санитар, защото той бе обработил твърде брутално по мнението на пациента простреляната ръка на тогавашния лейтенант Роуч. Но именно подобен шарлатан-санитар можеше да бъде полезен сега.
— Нуждая се от вашето мнение за здравословното състояние на нашия пленник — заяви младият комендант на влезлия. — Тобиас, вдигни капака на пода, спусни долу стълбата и след това се махай!
— Къде е ключът, капитане?
— Кое… ах, да! — Роуч посочи към един малък шкаф на стената. — Там е! Отключи… да… вляво, в тази малка кутия. Намери ли го?
Тобиас беше намерил малкия ключ. След безуспешния опит за освобождаване на пленника от мазето под комендантската стая сега го пазеха много сигурно. Роуч беше заповядал да сложат решетка на бойницата към двора. На капака на пода бяха поставили шарнир и катинар. Сега Тобиас отключи катинара и вдигна капака. Спусна стълбата и после се отдалечи съгласно заповедта.
Роуч се изправи.
Фелдшерът, брадат човек, тръгна пръв по стълбата надолу. Роуч го следваше, малко загрижен за безупречно чистата си униформа.
Когато капитанът стигна до входа на мазето и очите му свикнаха със сумрачната светлина, той забеляза пленения индианец.
Младият дакота стоеше на крака. Лицето му беше извърнато към бойницата, през която белезникавата светлина откъм двора проникваше вътре само с един напречен лъч. Той стоеше с гръб към двамата мъже, които слязоха в мазето.
Фелдшерът Уотсън пристъпи към индианеца. Младият дакота бе с една глава по-висок от двамата си посетители. Беше облечен все още така, както го бяха пленили — с богато извезаната дреха, колана, легините и мокасините. Косите и коженото му облекло бяха силно изцапани с прах и кръв, които се бяха слепили и засъхнали. Ръцете на пленника бяха захванати с белезници на гърба, една верига опасваше бедрата му, а краката му бяха оковани така, че той можеше да прави само малки крачки. Фелдшерът се учуди, че един човек е могъл да остане жив толкова дълго време в подобни окови. Общото кръвообращение: и обмяната на веществата му сигурно бяха нарушени и болки, гадене и виене на свят навярно мъчеха пленника ден и нощ.
— Хей! — извика Роуч индианеца.
Младият вожд не обърна внимание на повикването. Остана прав на мястото си, неподвижен като заловен орел.
Уотсън кимна на Роуч да не се старае повече. Той отметна дрехата на пленника върху раменете му и видя както изтощеното лице и кокалестите ръце, така и съвсем измършавялото тяло, което успяваше да противостои на натиска на оковите само благодарение на силните си мускули и вени. Фелдшерът преслуша гърдите и гърба и усети трескавата топлина на тялото. Сърцето биеше неритмично, въздухът не можеше повече да минава свободно през белите дробове.
— При всички случаи начало на плеврит и бронхопневмония със съответната треска — обясни фелдшерът на капитана. — И тежък бронхит. Може би има вече и туберкулоза, ала за да разбера това, би трябвало да направя други изследания.
— Благодаря! Засега това, което казвате, е достатъчно. Има ли опасност за живота му?
— Индианецът трябва на всяка цена да бъде освободен от тези окови и изваден от мазето, иначе ще издъхне само след няколко дни.
— Не съм ви молил да ми давате съвети, а да определите диагнозата.
Уотсън не обърна внимание на тази забележка.
— Индианецът изглежда съвсем изтощен. Защо не му дават нищо да пие?
— Ще заповядам да не забравят занапред това.