Пътят на кралете (том I)

Кралят не отговори веднага. Явно най-сетне думите започнаха да си проправят път в ума му. Беше добър човек и общото между него и баща му беше много повече, отколкото хората бяха склонни да признаят.

Отвърна се от Далинар и се облегна на парапета.

— Мислиш ме за слаб крал, нали, чичо?

— Моля? Не, разбира се!

— Винаги казваш какво би трябвало да правя и какво ми липсва. Кажи ми истината, чичо. Когато ме погледнеш, не искаш ли да видиш лицето на баща ми вместо моето?

— Разбира се, че искам.

Елокар помръкна.

Далинар положи ръка на рамото на племенника си.

— Щях да съм лош брат, ако не исках Гавилар да е още жив. Аз го предадох — това беше най-големият и най-ужасният провал в живота ми. — Елокар се обърна към него, Далинар задържа погледа му и вдигна пръст. — Но това, че обичах баща ти, не значи, че те смятам за неуспех. Нито пък, че не те обичам. Самото кралство Алеткар щеше да рухне след смъртта на Гавилар, ала ти организира и изпълни нашата контраатака. Ти си отличен крал.

Кралят бавно кимна.

— Пак даваш да ти четат от онази книга, нали?

— Така е.

— Знаеш ли, че говориш като него — продължи Елокар и отново се загледа на изток. — Както говореше към края. Когато започна да действа… безотговорно.

— Със сигурност не съм толкова зле.

— Може би. Но той беше почти същият. Говореше за край на войните, беше като омагьосан от Загубените Сияйни, настояваше всички да спазват Кодекса…

Далинар помнеше онези дни — и собствените си спорове с Гавилар. Каква чест можем да намерим на бойното поле, докато хората ни гладуват?, веднъж го попита крал Гавилар. Чест ли е нашите светлооки да заговорничат и интригантстват като змиорки във ведро, да се плъзгат един връз друг и да се мъчат да си отхапят опашките?

Далинар беше отговорил зле. Също като Елокар сега. Отче на Бурята! Наистина започвам да звуча като него, нали?

Това беше едновременно тревожно и някак насърчително. Във всеки случай, Далинар си даде сметка за едно. Адолин имаше право. Елокар — и върховните принцове с него — никога не биха откликнали на предложението да се оттеглят. Далинар беше подходил към разговора погрешно. Слава на Всемогъщия, че ми е пратил син, който е готов да говори, каквото мисли.

— Може би сте прав, Ваше величество. Да прекратим войната? Да напуснем бойното поле и да го оставим в ръцете на врага? Това ще е срам за нас.

Елокар кимна в знак на съгласие.