Пътят на кралете (том I)

Кадаш вдигна вежда и поведе Адолин около могилата в центъра. Воринските храмове винаги бяха кръгли и в средата имаха плавно издигаща се могила с височина десет стъпки според обичая. Сградата беше посветена на Всемогъщия и поддържана от Далинар и собствените му арденти. Всички светилища можеха да ползват постройката, макар че повечето имаха собствени помещения за събиране в един от военните лагери.

— За какво искате да разговаряме, Сиятелни? — попита ардентът, когато стигнаха в по-усамотена част в големия храм. Кадаш се държеше почтително, макар че беше обучавал Адолин като момче.

— Полудява ли баща ми? — попита Адолин. — Или наистина има видения, пратени от Всемогъщия, както според мен вярва?

— Доста откровен въпрос.

— Познаваш го от по-дълго време от повечето хора, Кадаш, а и знам, че си му верен. Също така знам, че си държиш ушите отворени и забелязваш неща, така че със сигурност си чул слуховете. — Адолин сви рамене. — Ако има време за откровеност, то е сега.

— Значи, приемам, че слуховете не са неоснователни.

— За съжаление, не са. Това се случва при всяка буря. Бълнува и нанася удари наоколо, а после твърди, че е видял разни неща.

— Какви неща?

— Не знам с точност — свъси се Адолин. — За Сияйните. И може би… за бъдещето.

Кадаш изглеждаше обезпокоен.

— Това е опасен терен, Сиятелни. Вашият въпрос заплашва да ме изкуши да наруша клетвите си. Аз съм собственост на баща Ви и съм му верен.

— Но той не ти е висшестоящ в религията.

— Не. Но е покровител на този народ в името на Всемогъщия. Трябва да ме наглежда и да има грижата да се съобразявам с положението си. — Кадаш сви устни. — Вървим по деликатна граница, Сиятелни. Знаете ли нещо за Йерокрацията, Войната на Загубата?

— Църквата опитала да наложи властта си — отговори Адолин и сви рамене. — Свещениците искали да завладеят света — за собственото му добро, твърдели те.

— Това е само част от нещата. За нея говорим най-често. Но проблемът се корени много по-дълбоко. По онова време църквата е държала знанието за себе си. Хората не управлявали собствените си пътища в религията; свещениците контролирали доктрината и на малцина членове на църквата било позволено да познават богословието. Те били научени да следват свещениците. Не Всемогъщия или Вестителите, а свещениците.

Кадаш отново тръгна и поведе Адолин към задната страна на параклиса в храма. Минаха край статуите на Вестителите — десетима мъже и десет жени. Всъщност Адолин знаеше доста малко от нещата, за които разказваше Кадаш. Нямаше нагласа за история, която не се отнася пряко до командването на войските.

— Проблемът, Сиятелни — продължи Кадаш, — бил в мистицизма. Свещениците твърдели, че обикновените хора не могат да разберат религията или Всемогъщия. Там, където трябвало да има откритост, имало дим и шепот. Свещениците започнали да твърдят, че имат видения, и да пророкуват, въпреки че това се заклеймява от самите Вестители. Повеляването на стихиите е тъмно и зло, а сърцевината му е старанието да се предсказва бъдещето.