Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Пътят на кралете (том I)
Пътят на кралете (том I) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пътят на кралете (том I)

Электронная книга - «Пътят на кралете (том I)». Краткое содержание книги:

Приветстваният за завършването на сагата на Робърт Джордан „Колелото на времето“ Брандън Сандърсън сега започва свой собствен голям цикъл, който е също толкова амбициозен и увлекателен като проект.Рошар е свят на скали и бури, които с невероятна мощ помитат каменистата земя, оформяйки среда и цивилизация. Животните се крият в черупки, дърветата прибират клоните си, а тревата се оттегля под лишената от почва повърхност. В този свят градовете се строят само на местата, осигуряващи спокойствие и укритие от нестихващите бури.Изминали са столетия от падането на десетте свещени ордена, наречени Сияйните рицари, но са останали техните тайнствени Вълшебни мечове и Вълшебни брони, които превръщат обикновените хора в почти непобедими бойци. За тях се водят и се печелят войни, а някои са готови да се разделят с цяло кралство, за да ги притежават.Такава война бушува из разрушената област на име Пустите равнини. Тук Каладин, който от чирак-лечител се превръща в копиеносец, за да брани малкия си брат, е взет в робство. В една безсмислена война, водена поотделно от десет армии срещу един враг, той се бори да спаси хората си и да проумее защо водачите смятат, че могат да ги пожертват.Сиятелният господар Далинар Колин е командир на една от армиите. Подобно на своя брат, покойния крал, той е запленен от древното писание „Пътят на кралете“. Разтревожен от завладяващите го видения от древността и от образите на Сияйните рицари, той започва да се съмнява в собствения си здрав разум.Отвъд океана неопитна млада жена, Шалан, иска да се обучава при изтъкнатия учен и прочута еретичка Ясна Колин, племенница на Далинар. Макар искрено да обича учението, подбудите й далеч не са чистосърдечни. Тя планира дръзка кражба, а проучванията, които прави за Колин, насочват към тайните на Сияйните рицари и към същинската причина за войната из Пустите равнини.Плод на повече от десет години планиране, писане и сътворяване на един нов свят, романът „Пътят на кралете“ е само първото действие от Летописите на Светлината на Бурята — един бъдещ дързък шедьовър.Кажи отново древните заклинания:Животът пред смъртта.Силата пред слабостта.Пътят пред целта.И върни на хората Вълшебните брони, които някога са носили.Сияйните рицари трябва да се възправят отново.
1 ... 130 131 132 133 134 135 136 137 138 ... 217
Перейти на страницу:

Адолин застина.

— Чакай малко, казваш, че…

— Не избързвайте, Сиятелни, моля Ви — успокои го Кадаш и отново се обърна към него. — Когато свещениците от времето на Йерокрацията били свалени, Слънцетворящият решил, че има смисъл свещениците да бъдат разпитани и кореспонденцията им — прегледана. Разкрило се, че няма пророчества. Няма мистични обещания от Всемогъщия. Всичко било измислено от свещениците, за да приласкаят и да контролират хората.

Адолин помръкна.

— Къде отиваш, Кадаш?

— Толкова близо до истината, Сиятелни, колкото се осмелявам — отвърна ардентът. — Понеже не мога да съм толкова откровен като Вас.

— Значи мислиш, че виденията на баща ми са измислица.

— Никога не бих обвинил моя върховен принц в лъжа. Или даже в слабост. Но в същото време не мога да намеря извинение за никаква форма на мистицизъм или пророчество. Това ще значи да отрека воринизма. Дните на свещениците са отминали. Дните, когато е било възможно хората да бъдат лъгани и държани в неведение, са отминали. Днес всеки човек избира своя път, а ардентите му помагат чрез него да се приближи до Всемогъщия. Вместо мъглявите пророчества и силите, за които малцина претендирали, сега имаме цяло население, което разбира своята вяра и връзката си със своя Бог.

Кадаш пристъпи по-близо и заговори много тихо.

— Баща Ви не бива да търпи подигравки и омаловажаване. Ако виденията му са истински, това е нещо между него и Всемогъщия. Мога да кажа само това — знам какво е да те преследват смъртта и разрушението, причинени от войната. В очите на баща Ви аз виждам много от собствените си чувства, но по-силни. Личното ми мнение е, че нещата, които той вижда, по-вероятно са отражение на собственото му минало, а не някакво мистично преживяване.

— Значи той полудява — прошепна Адолин.

— Не казах това.

— Намекна, че Всемогъщият сигурно не би изпращал такива видения.

— Така е.

— И че виденията са плод на собствения му ум.

— Вероятно е така — отвърна ардентът и вдигна пръст. — Деликатна граница, както виждате. Особено ми е трудно да я спазвам, когато разговарям с родния син на моя върховен принц. — Кадаш се пресегна и хвана ръката на Адолин. — Ако някой може да му помогне, това сте Вие. Няма място за друг, дори и за мен.

Адолин бавно кимна.

— Благодаря.

— Може би сега трябва да отидете при младата дама.

— Да — отговори Адолин с въздишка. — Боя се, че дори и с правилния подарък, при нас с нея вече няма място за ухажване. Ренарин пак ще ми се подиграва.

Кадаш се усмихна.

— По-добре да не се предавате така лесно, Ваше Сиятелство. Сега вървете. Но се върнете по някое време да поговорим за Вашите цели във връзка с Призванието. Твърде отдавна не сте Подобрявали.

Адолин кимна и забързано излезе от параклиса.

* * *

След като прекараха няколко часа над сметководните книги заедно с Тешав, Далинар и Ренарин се озоваха в коридора пред покоите на краля. Вървяха мълчаливо, токовете на ботушите им чаткаха по мраморния под и звукът отекваше между каменните стени.

Коридорите на военновременния кралски дворец ставаха все по-разкошни с всяка изминала седмица. В началото този коридор беше просто каменен тунел, направен с Превръщател. Щом се настани, Елокар нареди някои подобрения. На подветрената страна бяха изрязани прозорци. На пода настлаха мраморни плочи. По стените изработиха релефи с мозаечни первази по ъглите. Далинар и Ренарин минаха край група каменоделци, които внимателно изсичаха сцена с Налан’ Елин, който излъчва слънчева светлина и държи високо над главата си меча на възмездието.

Стигнаха преддверието — просторно, открито помещение, охранявано от десет кралски гвардейци в синьо и златно. Далинар познаваше всяко лице; той лично беше организирал гвардията, подбирайки членовете й.

Върховният принц Рутар чакаше за среща с краля. Стоеше, скръстил яките си ръце. Носеше къса черна брада около устата. Късата му дреха от червена коприна не се закопчаваше; приличаше повече на елек с ръкави и съвсем далечно напомняше традиционната алетска униформа. Бялата му риза беше с плисета, а сините панталони бяха свободни и с широки подгъви.

Рутар погледна към Далинар и му кимна — незначителна проява на уважение. После се обърна и подхвана разговор с един от адютантите си. Прекъсна обаче, когато гвардейците отстъпиха встрани и пуснаха Далинар да влезе. Рутар изсумтя. Лесният достъп на Далинар до краля дразнеше останалите върховни принцове.

1 ... 130 131 132 133 134 135 136 137 138 ... 217
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)