Пътят на кралете (том I)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том I)». Краткое содержание книги:
Адолин застина.
— Чакай малко, казваш, че…
— Не избързвайте, Сиятелни, моля Ви — успокои го Кадаш и отново се обърна към него. — Когато свещениците от времето на Йерокрацията били свалени, Слънцетворящият решил, че има смисъл свещениците да бъдат разпитани и кореспонденцията им — прегледана. Разкрило се, че няма пророчества. Няма мистични обещания от Всемогъщия. Всичко било измислено от свещениците, за да приласкаят и да контролират хората.
Адолин помръкна.
— Къде отиваш, Кадаш?
— Толкова близо до истината, Сиятелни, колкото се осмелявам — отвърна ардентът. — Понеже не мога да съм толкова откровен като Вас.
— Значи мислиш, че виденията на баща ми са измислица.
— Никога не бих обвинил моя върховен принц в лъжа. Или даже в слабост. Но в същото време не мога да намеря извинение за никаква форма на мистицизъм или пророчество. Това ще значи да отрека воринизма. Дните на свещениците са отминали. Дните, когато е било възможно хората да бъдат лъгани и държани в неведение, са отминали. Днес всеки човек избира своя път, а ардентите му помагат чрез него да се приближи до Всемогъщия. Вместо мъглявите пророчества и силите, за които малцина претендирали, сега имаме цяло население, което разбира своята вяра и връзката си със своя Бог.
Кадаш пристъпи по-близо и заговори много тихо.
— Баща Ви не бива да търпи подигравки и омаловажаване. Ако виденията му са истински, това е нещо между него и Всемогъщия. Мога да кажа само това — знам какво е да те преследват смъртта и разрушението, причинени от войната. В очите на баща Ви аз виждам много от собствените си чувства, но по-силни. Личното ми мнение е, че нещата, които той вижда, по-вероятно са отражение на собственото му минало, а не някакво мистично преживяване.
— Значи той полудява — прошепна Адолин.
— Не казах това.
— Намекна, че Всемогъщият сигурно не би изпращал такива видения.
— Така е.
— И че виденията са плод на собствения му ум.
— Вероятно е така — отвърна ардентът и вдигна пръст. — Деликатна граница, както виждате. Особено ми е трудно да я спазвам, когато разговарям с родния син на моя върховен принц. — Кадаш се пресегна и хвана ръката на Адолин. — Ако някой може да му помогне, това сте Вие. Няма място за друг, дори и за мен.
Адолин бавно кимна.
— Благодаря.
— Може би сега трябва да отидете при младата дама.
— Да — отговори Адолин с въздишка. — Боя се, че дори и с правилния подарък, при нас с нея вече няма място за ухажване. Ренарин пак ще ми се подиграва.
Кадаш се усмихна.
— По-добре да не се предавате така лесно, Ваше Сиятелство. Сега вървете. Но се върнете по някое време да поговорим за Вашите цели във връзка с Призванието. Твърде отдавна не сте Подобрявали.
Адолин кимна и забързано излезе от параклиса.
След като прекараха няколко часа над сметководните книги заедно с Тешав, Далинар и Ренарин се озоваха в коридора пред покоите на краля. Вървяха мълчаливо, токовете на ботушите им чаткаха по мраморния под и звукът отекваше между каменните стени.
Коридорите на военновременния кралски дворец ставаха все по-разкошни с всяка изминала седмица. В началото този коридор беше просто каменен тунел, направен с Превръщател. Щом се настани, Елокар нареди някои подобрения. На подветрената страна бяха изрязани прозорци. На пода настлаха мраморни плочи. По стените изработиха релефи с мозаечни первази по ъглите. Далинар и Ренарин минаха край група каменоделци, които внимателно изсичаха сцена с Налан’ Елин, който излъчва слънчева светлина и държи високо над главата си меча на възмездието.
Стигнаха преддверието — просторно, открито помещение, охранявано от десет кралски гвардейци в синьо и златно. Далинар познаваше всяко лице; той лично беше организирал гвардията, подбирайки членовете й.
Върховният принц Рутар чакаше за среща с краля. Стоеше, скръстил яките си ръце. Носеше къса черна брада около устата. Късата му дреха от червена коприна не се закопчаваше; приличаше повече на елек с ръкави и съвсем далечно напомняше традиционната алетска униформа. Бялата му риза беше с плисета, а сините панталони бяха свободни и с широки подгъви.
Рутар погледна към Далинар и му кимна — незначителна проява на уважение. После се обърна и подхвана разговор с един от адютантите си. Прекъсна обаче, когато гвардейците отстъпиха встрани и пуснаха Далинар да влезе. Рутар изсумтя. Лесният достъп на Далинар до краля дразнеше останалите върховни принцове.