Свещена любов

— Не, заради срещата с мен.

— Напротив, нетърпелива съм да бъда с мъж. Обучена съм за това и искам да служа повече от всичко. Рейдж и Вишъс не се възползват от всички услуги, които предлагам, и е истинско бреме да стоиш неупотребена… — Очите й се върнаха обратно върху книгите. — Имам чувството, че съм поставена на някакъв рафт. Че в мен е вложена историята на живота ми, но си стоя непрочетена.

Боже, толкова добре му беше познато това чувство. Имаше усещането, че вечно чака нещата да се успокоят, да се сложи край на драмата, да може да поеме дълбоко дъх и да започне да живее. Каква ирония. Звучеше, сякаш Лейла се чувства по този начин, защото в живота й не се случваше нищо. Той се смяташе за непрочетен, защото прекалено много неща се бяха случили за много продължително време.

При всички случаи крайният резултат беше един и същ.

Никой от тях двамата не правеше повече от това, да оцелее някак през поредния ден.

Защо не се разплачеш, приятел, подигра се Магьосника.

Фюри отиде до пепелника и угаси цигарата.

— Кажи на Директрис, че не е нужно да ми праща повече никого.

Лейла закова поглед в него.

— Моля?

— Избирам теб.

Куин спря черния мерцедес пред къщата на Блей и паркира. Бяха чакали с часове в «Зироу Сам», като Джон периодически пишеше съобщения на Блей. След като все така не получаваха отговор, си тръгнаха от клуба и ето че бяха пред дома му.

— Искаш ли да ти отворя вратата? — попита сухо Куин, докато изключваше двигателя.

Джон го погледна.

— Ако кажа «да», ще го направиш ли?

— Не.

— Тогава при всички случаи искам да ми отвориш вратата.

— Майната ти. — Куин излезе от колата. — Съсипваш ми удоволствието.

Джон затвори вратата от своята страна и поклати глава.

— Радвам се, че си толкова манипулируемски.

— Няма такава дума.

— Не знаех, че делиш леглото си с Даниъл Уебстър. Ало? Гигантът?

Куин хвърли поглед към къщата. Можеше да чуе коментара на Блей: Искаш да кажеш речника Мериам-Уебстър.

— Няма значение.

Двамата заобиколиха къщата и се насочиха към вратата, водеща в кухнята. Сградата беше голяма и тухлена, в колониален стил. Предната й фасада вдъхваше респект със своята официалност, но задната създаваше усещане за уют с извисяващите се от пода до тавана кухненски прозорци и с висящия железен фенер.

За първи път в живота си Куин почука и зачака да му отворят.

— Предполагам, двамата с Блей сте имали тежка разправия.

— О, не знам. Сид Вишъс например се е държал и по-зле от мен.

Майката на Блей отвори вратата и както винаги изглеждаше като подобие на Мариан Кънингам от «Щастливи дни», като се започнеше от червената коса и се стигнеше до полата й. Тя беше въплъщение на всичко пухкаво, сърдечно и нежно у по-красивия пол и докато се взираше в нея, Куин осъзна, че тя, а не неговата студена и кльощава майка, определяше стандартите му за жена.