Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
— Не съм толкова сигурна в това — отговори Кормия сухо. — Срамът е като робите, които носим. Винаги е с нас, винаги ни обгръща.
— Но ако свалиш робата, ще си свободна от бремето и изборът ще е твой.
— Послание ли ми носиш, Лейла?
— Не. Ако се завърнеш в лоното, ще бъдеш добре дошла за всичките си сестри. Директрис даде ясно да се разбере, че няма нищо нередно в това, да бъде сменена Първата избраница. Примейлът продължава да изпитва най-висока почит към теб. Така каза тя.
Кормия започна да крачи из стаята.
— Това е само официалното обяснение, разбира се. Не може да не знаеш какво се върти в главите на всички. Има само две обяснения. Или не съм била пожелана от Примейла, или аз съм го отхвърлила. И двете са напълно неприемливи и нечувани досега.
Последвалата тишина й подсказа, че е направила вярно заключение.
Спря пред прозореца и погледна към басейна. Не беше сигурна, че притежава силата да напусне сестрите си. И по-важното, къде би отишла?
Спомни си за Светилището и си каза, че там беше прекарала радостни дни. Тогава имаше цел и съпричастността й към нещо добро я изпълваше с удовлетвореност. Ако станеше самотен летописец, както възнамеряваше, можеше да избягва контакта с останалите за цели цикли от време.
Усамотението я привличаше.
— Вярно ли е, че Примейлът изобщо не те вълнува? — попита Лейла.
Не.
— Да. — Кормия поклати глава. — Искам да кажа, интересувам се от него, доколкото е редно. По същия начин като теб. Ще се радвам за която и да е друга да бъде Първа избраница.
Очевидно Лейла нямаше индикатор за глупостта както Бела, защото лъжата беше изречена и тя не оспори и сричка от нея. Само се поклони.
— Може ли да ти задам въпрос? — попита Лейла, докато се изправяше.
— Разбира се.
— Той добре ли се отнасяше с теб?
— Примейлът ли? Да. Беше много грижовен.
Лейла отиде до леглото и взе един от сборниците с молитви.
— Прочетох в биографията му, че е велик воин и че е спасил близнака си от ужасяваща участ.
— Велик боец е. — Кормия погледна към градината с розите. Вероятно вече всички избраници бяха прочели томовете за него в специалния раздел на библиотеката за Братството и на нея й се искаше да беше направила същото, преди той да я беше довел тук.
— Той говори ли за това? — продължи Лейла забързано.
— За какво?
— Как е спасил близнака си, брат Зейдист, от ужасно кръвно робство. Така Примейлът е загубил крака си.
Кормия бързо обърна глава.
— Наистина ли? Така ли се е случило?
— Никога ли не го е обсъждал с теб?
— Не, не е. Не обича да споделя. Поне не с мен.
Информацията й подейства шокиращо и тя си спомни как му беше казала, че обича фантазиите си за Бела. Това, което тя изпитваше към Примейла, истинско ли беше? Знаеше толкова малко за миналото му. Имаше оскъдна информация за онова, което го бе превърнало в мъжа, който беше сега.
Но пък познаваше душата му.
И го обичаше заради нея.
На вратата се почука. Когато отговори, Фриц подаде главата си.
— Извинете ме, но господарят е готов за вас — обърна се той към Лейла.
Лейла вдигна ръце към косата си, а после приглади и робата. Фриц затвори вратата, а Кормия си помисли, че Избраницата обръщаше особено внимание на…
О… не…
— Ти… ще се срещнеш с него? С Примейла?
Лейла се поклони.
— На път съм да го видя, да.
— А не Рейдж?
— Ще му бъда в услуга след това.
Кормия замръзна, все едно кръвта й беше заместена от лед. Но разбира се. Какво беше очаквала.
— Тогава по-добре върви.
Лейла присви очи, а после ги отвори широко.
— Сестро?
— Върви. Не карай Примейла да те чака. — Тя отново се обърна към прозореца, готова да извика.
— Кормия… — прошепна Лейла. — Кормия, ти имаш чувства към него. Дълбоки чувства.
— Не съм казвала такова нещо.
— Не е нужно. Изписано е на лицето ти и личи в тона ти. Сестричке, защо отстъпваш мястото си?
Когато Кормия си представи главата на Примейла между бедрата на сестра й и как Лейла извива тялото си с наслада, стомахът й се сви на топка.
— Желая ти успех на срещата. Надявам се да направи добър избор и да се спре на теб.
— Защо се оттегляш?
— Бях принудена да се оттегля — отговори тя отсечено. — Решението не беше мое. Сега, моля те, не карай Примейла да чака. Не бива да допускаме това, пази Боже.
Лейла пребледня.
— Бог?
Кормия размаха ръка.
— Това е просто израз, който използват тук, и не е свързан с вярата ми. Сега, моля те, върви.