Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Пари, помисли си господин Д.
Големият тип се ухили и изпъна черното си кожено яке, а пръстенът му проблесна на ръката. Приближи се към групата и се обърна, все едно им показваше гърба на якето си.
Последваха подвиквания и възгласи и много ръце потънаха в джобовете на собствениците си, имаше още ръкостискания и още бъркане по джобовете.
Беше прекалено очевидно. Другите хора ги наблюдаваха и беше повече от ясно, че не си разменяха визитни картички.
Няма да издържи дълго в бизнеса, помисли си господин Д.
— Сигурен ли си, че не искаш нищо? — обърна се барманът към господин Д.
Господин Д. хвърли поглед към тоалетната, в която синът беше отвел блондинката.
— Не, благодаря. Чакам приятеля си.
Барманът се ухили.
— Обзалагам се, че ще се позабави. Тя изглежда доста дива.
На горния етаж Кормия събра всичко свое… което не беше много.
Загледана в купчината с роби, книгите с молитви и ароматните свещи, тя осъзна, че е забравила розата си в офиса. Но пък и бездруго нямаше да може да я вземе със себе си в Светилището. Единствените неща от тази страна, допускани там, бяха предмети с историческа стойност.
В глобален смисъл, разбира се.
Хвърли поглед към най-новата си — и последна — конструкция от клечки за зъби и грах.
Беше такава лицемерка да критикува Примейла, задето търсеше сила в усамотението, а какво правеше тя? Напускаше този свят, който беше такова предизвикателство за нея, с намерението да търси уединение, по-крайно дори от това, което беше имала като Избраница.
Очите й се напълниха със сълзи.
Почукването на вратата беше тихо.
— Един момент — извика тя и се опита да се успокои. Когато най-накрая отиде и отвори вратата, очите иМ се разшириха и тя подръпна реверите на робата си, за да прикрие следата от ухапване на шията си.
— Сестро моя?
На прага стоеше Избраницата Лейла, красива както винаги.
— Приветствам те.
— Приветствам те.
Те си размениха дълбоки поклони, което беше най-близкото до прегръдка, допустимо за Избраниците.
— Каква е причината да си тук? — попита Кормия, докато се изправяше. — За да предоставиш кръвта си на братята Рейдж и Вишъс ли си дошла?
Тези официални думи сега иМ се струваха странни. Беше започнала да свиква с по-неформалните разговори. И да се чувства по-удобно с тях.
— Да, наистина ще посетя брат Рейдж. — Последва пауза. — Но също така исках да разговарям с теб. Може ли да вляза?
— Разбира се. Чувствай се добре дошла в стаята ми.
Лейла влезе и внесе със себе си неловко мълчание.
Значи новините се бяха разнесли из Светилището, помисли си Кормия. Всички Избраници знаеха, че е отхвърлена като Първа избраница.
— Какво е това? — попита Лейла, сочейки към конструкцията в ъгъла на стаята.
— Просто хоби.
— Хоби?
— Когато имам свободно време, аз… — Това беше признание за вина. Би трябвало да се моли, ако нямаше какво друго да прави. — Както и да е…
Лейла не показа с изражение или с думи, че я съди за откровението й. Въпреки това самото й присъствие беше достатъчно да накара Кормия да се чувства зле.
С внезапно нетърпение тя каза:
— Предполагам, вече е известно, че друга ще бъде обявена за Първа избраница?
Лейла се приближи към творението от клечки за зъби и грах и прекара фините си пръсти по един от сегментите.
— Помниш ли как ме завари да се крия при водното огледало? Тъкмо се бях срещнала с Джон Матю след преобразяването му.
Кормия кимна при спомена за тихия плач на Избраницата.
— Беше доста разстроена.
— А ти беше така мила с мен. Отпратих те, но ти бях толкова благодарна и… дойдох да ти се отплатя за добрината. Бремето, което носим като Избраници, е тежко и невинаги бива разбрано от останалите, които не са част от редиците ни. Искам да знаеш, че съм изпитала онова, което ти чувстваш в момента и съм твоя сестра по сърце.
Кормия се поклони ниско.
— Аз… Трогната съм.
Освен това изпитваше и много други неща. Едно от тях беше изненада, че обсъждат всичко това. Прямотата беше нещо необичайно.
Лейла отново погледна към конструкцията.
— Не искаш да се завърнеш в лоното, нали?
След като прецени възможностите си, Кормия реши да довери на Избраницата истината, която не беше готова да признае пред себе си.
— Правилно ме преценяваш.
— Има и други сред нас, търсещи нов път. Такива, които искат да прехвърлят живота си от тази страна. Това не е срамно.