Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Лейла изглежда имаше нужда от миг, за да дойде на себе си след религиозния гаф. После гласът иМ стана много нежен.
— Останалите са убедени, че той няма да избере мен. И знай, че ако някога имаш нужда…
— Няма да имам. — Кормия се обърна и закова поглед в прозореца.
Когато вратата най-сетне се затвори, тя изруга. После отиде в ъгъла на стаята и започна да троши конструкцията си. Унищожи я до последния елемент, раздробявайки спретнатите малки кубчета, докато цялата им структура не се превърна в безредна купчина на килима.
34.
В «Скриймърс» в центъра на града Леш използваше усилено една от частните бани.
И то не защото му беше нужна тоалетната.
Беше притиснал в гръб блондинката от бара, а тя се беше вкопчила в мивката. Черната й кожена пола беше вдигната до кръста, черните й прашки бяха отместени на една страна, а черната й блуза беше отворена широко и той я държеше за гърдите. На задника си имаше татуирана малка розова пеперуда, а на врата си носеше сърце на верижка. И двете се поклащаха в неговия ритъм.
Беше особено забавно заради факта, че въпреки предизвикателните дрехи, той имаше усещането, че този тип секс не е в стила й. Нямаше имплант, червилото не беше неразмазващо се и се беше опитала да го накара да използва презерватив.
Точно преди да стигне докрай, той я завъртя, принуди я да коленичи и изръмжа, докато достигаше кулминацията си в устата й. Господин Д. се беше оказал прав. Точно от това беше имал нужда. Чувство за господство, завръщане към нормалните за него занимания.
Секса още си го биваше.
В мига, когато свърши, той вдигна ципа си, без да го е грижа дали тя е изплюла, или е преглътнала.
— Ами аз? — попита тя, докато бършеше устата си.
— Какво за теб?
— Моля?
Леш заоглежда косата си в огледалото. Може би трябваше отново да я пусне дълга. Беше се подстригал във военен стил след преобразяването си, но наистина харесваше конската си опашка. Имаше хубава коса.
Медальонът на Кинг наистина му седеше добре.
— Хей! — настоя момичето.
Разгневен, той хвърли поглед към отражението й.
— Нали не очакваш сериозно да ме е грижа за теб?
За миг тя изглеждаше объркана, като че бе взела филм от видеотеката, но дискът в кутията се бе оказал различен от очаквания.
— Моля?
— Коя част не ти е ясна?
Шокът я накара да мига като риба.
— Нещо… не схващам.
Да, на екрана вървеше порнографският «Деби покорява Далас» вместо «Хубава жена».
Той се озърна из банята.
— Позволи ми да те доведа тук, да вдигна полата ти и да те чукам. И си изненадана, че не ме е грижа? Какво точно си мислеше, че ще се случи?
И последните следи от вълнението на послушно момиче, решило да попалува, изчезнаха от лицето й.
— Не е нужно да се държиш грубо.
— Защо кучки като теб винаги са изненадани?
— Кучки? — Лицето й се изкриви от гняв, превръщайки я от красавица в някакво подобие на горгона, но това я направи някак по-интересна. — Та ти не ме познаваш.
— Напротив, познавам те. Ти си уличница, която допуска непознат да свърши в устата й в обществена тоалетна. Моля те. Изпитвам повече уважение към проститутките. На тях поне не им плащат в натура.
— Ти си такъв мръсник.
— А ти си досадница. — Той посегна към топката на вратата.
Тя се вкопчи в ръката му.
— Внимавай, нещастнико. Мога да ти вгорча живота за отрицателно време. Знаеш ли кой е баща ми?
— Някой, който не се е погрижил да те възпита правилно?
Свободната й ръка го удари по лицето.
— Майната ти.
Добре, гневът определено я правеше по-интересна.
Кучешките зъби напираха в устата му и той се изкушаваше да захапе гърлото й като току-що изваден от пакетчето бонбон. Само че някой почука на вратата и това му напомни, че е на обществено място и тя е човек. Почистването винаги беше проблем.
— Ще съжаляваш. — Тя се изплю върху него.
— Така ли? — Наклони се към нея и беше изненадан, че тя не помръдна. — Не можеш да ме пипнеш, момиченце.
— Само гледай.
— Дори не знаеш името ми.
Усмивката й беше ледена и добави години към възрастта й.
— Познавам много…
Чукането на вратата се повтори.
Преди да се е прицелила отново и той да не може да не й отвърне, Леш излезе от банята, като бързо изстреля към нея:
— Защо не си смъкнеш полата?
Онзи, който почукваше от другата страна, хвърли поглед към него и отстъпи назад.
— Съжалявам, човече.