Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
— Избяга с вана — отговори Куин. — Джон я спаси.
Блей и баща му въздъхнаха облекчено при тази новина. В този миг Куин забеляза, че рамото на Блей кърви заради прорезна рана. Имаше още една в коремната област и друга на гърба и…
Баща му обърса челото си с ръка.
— Трябва да я открием.
Джон извади телефона си. Чу се иззвъняване.
Когато майката на Блей отговори, гласът й звучеше накъсано, но не заради лошата връзка.
— Джон? Джон ти…
— Всички сме тук — отговори бащата на Блей. — Продължавай да караш, скъпа.
Джон поклати глава, подаде телефона си и изписа:
— Ами ако има проследяващо устройство във вана?
Бащата на Блей сподави ругатня.
— Скъпа? Отбий. Отбий и излез от вана. Дематериализирай се в защитената къща и ми кажи, когато си там.
— Сигурен ли си?
— Веднага, скъпа моя. Веднага.
Чу се спирането на двигателя, затръшването на вратата и после настана тишина.
— Скъпа? — Бащата на Блей сграбчи телефона. — Скъпа. О, боже!
— Тук съм — чу се гласът й. — В защитената къща съм.
Всички си поеха дълбоко въздух.
— Идвам веднага.
Размениха си още думи, но Куин беше зает да се вслушва за стъпки по стълбите. Ами ако дойдеха още лесъри? Блей беше ранен, а баща му изглеждаше на ръба на силите си.
— Трябва да се махаме оттук — каза той, без да се обръща конкретно към някого.
Те се качиха горе, натовариха куфарите в лексуса на бащата на Блей и преди Куин да е преброил до три, Блей и баща му изчезнаха в мрака.
Всичко стана толкова бързо! Нападението, боят, евакуацията… сбогуването, което така и не беше изречено. Блей просто се беше качил в колата и бяха потеглили с багажа си. Но какво друго можеше да се направи? Сега едва ли беше моментът за безкрайни приказки, и то не само заради посещението на лесърите.
— Мисля, че трябва да си тръгваме.
Джон поклати глава.
— Искам да остана. Ще се появят още, когато убитите от нас не се завърнат.
Куин се огледа из дневната, превърната във веранда благодарение на изпълнението на Блей. В къщата имаше много за плячкосване и мисълта, че дори пакетче носни кърпички от дома на Блей би могло да попадне у лесърите, възбуди гнева му до крайност.
Джон започна да пише съобщение на телефона си.
— Ще уведомя Рот за случилото се и ще му кажа, че сме тук. Обучени сме за това. Време е да започнем да действаме.
Куин беше напълно съгласен с него, но беше убеден, че Рот няма да одобри.
Джон получи отговор само миг по-късно. Първо го прочете, а после се усмихна и му показа екрана.
Съобщението беше от Рот. Съгласен съм. Обадете се, ако имате нужда от подкрепление.
Мили боже… Те бяха станали участници във войната.
35.
Рив спря бентлито си при южния вход на парка «Блак Снейк». Покритият с чакъл паркинг беше малък, достатъчен едва за десет коли, и за разлика от другите, затворени за през нощта, този винаги беше достъпен, защото се използваше от обитателите на бунгалата. Когато излезе от колата, той взе бастуна си, но не защото се нуждаеше от него за равновесие. Образите пред очите му се бяха оцветили в червено някъде по средата на пътуването и сега тялото му беше съвсем живо, а осезанието му се беше възвърнало напълно.
Преди да заключи, натика самуреното си палто в багажника, защото колата се набиваше на очи достатъчно много и без руска кожа на стойност двайсет и пет хиляди долара, изложена на показ. Увери се, че е взел със себе си противоотрова и достатъчно допамин.
Да. Да.
Затръшна капака на багажника, включи алармата и се насочи към групата плътно засадени дървета, оформящи границата на парка. Без конкретна причина брезите, тополите и дъбовете около паркинга му напомниха за тълпа зрители, всички застанали плътно едни до други по ръба на покрития с чакъл паркинг с преплетени клони, макар и стволовете да си бяха по местата.
Нощта беше спокойна, с изключение на хладния сух бриз, предвещаващ дъжд. Толкова на север август можеше да бъде много студен и в сегашното състояние на тялото му студът му харесваше. Направо цъфтеше в него.
Отиде до главната алея, като отмина пустата рецепция и серия от табели за туристи. Няколкостотин метра по-нататък имаше отклонение, водещо към гората, и той пое по черната пътека към вътрешността на парка. Бунгалото се намираше на малко повече от километър по-нататък. Оставаше му да измине още около двеста метра, когато листата в краката му се разлетяха. Почувства около глезените си горещината на сянката, понесла ги напред.