Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
— Няма проблем — отговори Леш и направи гримаса. — Вероятно й спаси живота.
Мъжът се засмя.
— Тъпи курви. Не можем с тях, но не можем и без тях. — Вратата на съседната тоалетна се отвори и мъжът се завъртя, излагайки на показ емблема с орел на гърба на коженото си яке.
— Хубава птица — подхвърли Леш.
— Благодаря.
Леш отиде до бара и кимна на господин Д.
— Време е да тръгваме. Приключих.
Извади портфейла от задния си джоб и замръзна на място. Не беше неговият, а този на баща му. Бързо измъкна петдесетдоларова банкнота и го прибра обратно на мястото му.
Двамата с господин Д. напуснаха претъпкания и шумен клуб и когато се озоваха на тротоара на «Трейд Стрийт», той пое дълбоко дъх. Жив. Чувстваше се напълно жив.
На път за колата Леш каза:
— Дай ми телефона си и номерата на четирима проверени убийци.
Господин Д. му подаде нокията си и изрецитира няколко цифри. Когато се обади на първия и му продиктува адрес в скъпите райони на града, той не се и съмняваше, че мръсникът изпитва подозрения към него. Това се потвърди, когато лесърът попита кой, по дяволите, му звъни от телефона на господин Д.
Те не знаеха кой е той. Онези, които убиваха за него, не знаеха кой е той.
Леш подаде проклетия телефон на господин Д. и го изкомандва да даде потвърждение. Не биваше да се изненадва заради съмнението им, но това много скоро щеше да се промени. Възнамеряваше да даде на бойците си няколко адреса на къщи, които да ударят тази нощ, за да си спечели малко доверие, а на другия ден Обществото на лесърите щеше да има събрание.
Или щяха да го следват, или да се срещнат със създателя си.
След като изпълни номера с телефона още три пъти, Леш каза:
— Сега ме откарай до «Бун Лейн» номер 2115.
— Искате ли да повикам подкрепления за удара?
— За следващата къща, да. Но с тази искам да се заема лично.
Скъпият му братовчед Куин щеше да си изяде собствения задник за обяд.
След като беше прекарал пет месеца в ролята на Примейл, Фюри беше свикнал да се чувства некомфортно. Цялата история наподобяваше носенето на неудобни костюми ден след ден, цял гардероб, съдържащ «това не ми е по вкуса».
Но срещата с Лейла за поста й на Първа избраница му се струваше особено нередна.
Порочно нередна.
Докато я очакваше в библиотеката, той се помоли на Господ тя да не сваля робата си, както бяха постъпили другите.
— Ваша светлост?
Той погледна през рамо. Избраницата стоеше пред отворените двойни врати на помещението, а бялата й роба се стелеше по пода. Стройното й тяло имаше царствена осанка.
Тя се поклони ниско.
— Желая ви всичко най-хубаво за тази вечер.
— Благодаря ти. И аз на теб.
Когато се изправи, очите й срещнаха неговите. Бяха зелени. Също като на Кормия. Имаше нужда от цигара.
— Имаш ли нещо против да запаля?
— Разбира се, че не. Ето, нека ви поднеса пламък. — Преди той да успее да й каже да не си прави труда, тя беше взела кристалната запалка и я доближи към него.
Фюри постави ръчно свитата цигара между устните си, а тя отвори запалката. Той я взе от ръцете й и каза:
— Не се тревожи. Мога и сам.
— Разбира се, Ваша светлост.
Камъчето издаде стържещ звук и жълтият пламък се появи. Тя отстъпи назад и заоглежда стаята.
— Напомня ми за дома — промълви.
— С какво?
— Всички тези книги. — Тя доближи рафтовете и докосна някои от кожените подвързии. — Обичам книгите. Ако не бях обучена в тайните на ерос, бих искала да стана летописец.
Тя изглеждаше толкова спокойна и по някаква причина това го притесни. Което беше глупаво. С останалите се чувстваше като омар в ресторант за морски деликатеси. С нея просто водеха обикновен разговор.
— Може ли да те попитам нещо?
— Разбира се.
— По своя воля ли си тук?
— Да.
Отговори с толкова равен тон, че прозвуча някак механично.
— Сигурна ли си?
— Отдавна искам да служа на Примейла. Винаги съм била непоколебима в това си желание.
Изглеждаше напълно искрена… но нещо не беше наред. И после той осъзна какво беше то.
— Не мислиш, че ще избера теб, нали?
— Не.
— Защо?
Чувствата иМ започнаха да личат, тя сведе глава, повдигна ръце и преплете пръсти.
— Бях доведена тук да се срещна с господаря Джон Матю след неговото преобразяване. И той… ме отблъсна.
— Как?
— След като беше претърпял промяната, аз го изкъпах, но той ме отблъсна. Обучена съм да служа сексуално и бях готова да го направя, но той не ме пожела.