Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
— Благодаря — каза на Трез.
Ще се видим там.
— Добре.
Когато бодигардът му се понесе във вид на мъгла, Рив оправи вратовръзката си без конкретна причина. Нямаше съмнение, че тя нямаше да остане още дълго на мястото си.
Откритото пространство, на което се намираше бунгалото, беше окъпано от лунна светлина и той не можа да определи коя от сенките е Трез. Но именно по тази причина бодигардът му струваше колкото внушителното му тегло в злато. Дори симпат не можеше да го различи на фона на околния пейзаж, когато той не искаше да бъде видян.
Рив отиде до грубо скованата врата, спря и се озърна. Принцесата вече беше тук. Всичко в привидно пасторалната околност излъчваше напрежение, сякаш наоколо се стелеше невидим облак от ужас, такъв, какъвто децата изпитваха, ако останеха заключени в запустяла къща в тъмна мразовита вечер. Това беше еквивалентът на мис за симпатите и гарантираше, че няма да бъдат безпокоени от хора. Или от други животни.
Не беше изненадан, че е дошла рано. Никога не можеше да предвиди дали ще подрани, ще закъснее, или ще бъде точна, и затова не взимаше участие в тази нейна игричка.
Вратата на бунгалото се отвори с обичайното си проскърцване. Звукът проникна право в центъра на мозъка му и той заглуши емоциите си с образа на огрян от слънцето плаж, видян от него по телевизията.
От сянката в ъгъла се разнесе плътен и тих глас:
— Винаги правиш така. Караш ме да се чудя какво криеш от любимата си.
Можеше да продължава да си се чуди. Нямаше намерение да я допуска в главата си. Освен че самозащитата беше от критично значение, това, че я държеше на дистанция, я влудяваше и той се чувстваше изпълнен със задоволство.
Докато затваряше вратата, реши, че тази вечер ще играе ролята на романтичен флиртаджия. Тя вероятно очакваше той да се чуди защо е настъпила промяна в обичайната им схема за срещи и щеше да го изнудва с информацията възможно най-дълго. Но чарът действаше дори върху симпати, макар по откачен и объркан начин. Тя знаеше, че той я мрази и че му струва много да се преструва на влюбен в нея. Ласкателствата и реденето на красиви лъжи щяха да му спечелят нейното благоволение заради лустрото, не заради съдържанието им.
— Така ми липсваше — каза той с плътен и сериозен глас.
Пръстите му се вкопчиха в току-що оправената вратовръзка и разхлабиха възела. Реакцията й беше мигновена. Очите й заблестяха като рубини пред клада и тя не направи нищо, за да прикрие реакцията си. Знаеше, че от това му се повдига.
— Липсвала съм ти? Разбира се, че съм ти липсвала. — Гласът й звучеше, като че идваше от гърлото на змия, и звукът «с» беше силно подчертан и удължен. — Но колко?
Рив продължаваше да поддържа образа на плажа в съзнанието си и по този начин не я допускаше в главата си.
— Липсваше ми до безумие.
Той остави бастуна си настрана, свали сакото си и откопча горното копче на копринената си риза… после следващото… и следващото, и накрая се наложи да я освободи от колана на панталона си, за да откопчае и последните. Размърда раменете си и остави коприната да се свлече на пода. Принцесата изсъска и членът му се втвърди.
Мразеше нея и мразеше секса с нея, но му харесваше властта, която притежаваше над нея. Нейната слабост извикваше у него сексуална възбуда, близка до нормалното привличане. Именно благодарение на това успяваше да го вдигне, макар че усещането върху кожата му беше, като че е покрит с одеяло от червеи.
— Остани с дрехите си — нареди тя с остър тон.
— Не. — Той винаги ги събличаше, ако го желаеше, а не по нейна команда. Гордостта му го изискваше.
— Остани с дрехите си, курво.
— Не. — Той разкопча колана си и го измъкна от гайките, а кожената материя изплющя във въздуха. Захвърли го небрежно също както ризата преди това.
— Дрехите остават… — Думите й заглъхнаха, защото силата й отслабваше, а именно това беше целта.
Напълно умишлено той прикри члена си с ръка, разкопча ципа на панталона си и го остави да се смъкне на грубия под. Еректиралият му пенис щръкна право напред и това до голяма степен обобщаваше връзката им. Беше изпълнен с гняв към нея, мразеше себе си и се презираше заради факта, че Трез е отвън и става свидетел на сцената.
В резултат на това членът му беше твърд като камък и лъщеше от влага.
За симпатите едно надникване в душевно разстройство действаше по-силно и от еротично бельо. Именно поради тази причина цялата тази история имаше успех. Можеше да й даде извращенията, желани от нея. Също така можеше да й даде и друго. Тя копнееше за сексуалната схватка помежду им. Съвкуплението между симпати беше като игра на шах с размяна на телесни течности в края. Имаше нужда от плътската наслада, която само неговата вампирска природа можеше да й предостави.