Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Боже, помисли си Куин. Не беше ли това седмицата на откровенията!
— Съжалявам, Блей — каза той, защото не знаеше какво друго да направи.
— Да, сигурен съм, че е така. Това прави ситуацията толкова конфузна. — Блей взе якето си в ръка и метна сака «Прада» на рамо. — Но всичко е наред. Напускам града за известно време. При вас двамата нещата са се подредили. Това е страхотно. Сега трябва да тръгвам. След няколко дни ще ви напиша съобщение.
Куин беше готов да се обзаложи, че съобщението щеше да е адресирано до Джон.
По дяволите.
Блей се обърна.
— До скоро.
Когато най-добрият му приятел в целия свят му обърна гръб и пое към вратата, Куин отвори уста и се помоли от там да излязат верните думи. Нямаше резултат и той се помоли от там изобщо да излезе нещо. Каквото и да е.
Изведнъж от долния етаж се разнесе силен писък.
Майката на Блей.
Тримата изхвърчаха от спалнята, като че вътре се беше задействала бомба, забързаха по коридора и се спуснаха надолу по стълбите. В кухнята установиха, че кошмарът на войната е влязъл в дома.
Лесъри. Двама. В семейния дом на Блей.
И единият от тях държеше здраво майка му през гърдите.
Блей нададе див вой, но Куин го спря, преди да се е втурнал напред.
— В гърлото иМ е опрян нож — просъска Куин. — Ще я нареже на филийки, без да се замисли.
Лесърът се усмихна, докато тътреше майката на Блей през кухнята навън от къщата към миниван, паркиран пред гаража.
Джон Матю се дематериализира извън полезрението на останалите, а от трапезарията се появи друг убиец.
Куин и Блей се хвърлиха в атака, като се заеха първо с този убиец, а после нападнаха още един, влязъл през задната врата.
Във вихъра на ръкопашния бой, опустошил кухнята, Куин се молеше Джон да е приел форма в отворения ван и да е поздравил натрапниците за добре дошли с два юмрука.
Моля те майката на Блей да не е попаднала насред битката.
Когато на вратата се появи още един лесър, Куин удари с глава онзи, с когото си разменяха юмруци, и хвана в ръка едно от чисто новите си блестящи четирийсет и пет милиметрови оръжия. Тикна дулото под брадичката на мръсника.
Изстрелът отнесе горната част на главата му и това даде достатъчно време на Куин да го прониже в сърцето с ножа, който носеше на кръста си.
Бум-бум! Рез-рез, ах, че весело е днес!
Когато съществото изчезна в проблясък от светлина, Куин нямаше време да спре и да се наслади на убийството на първия си лесър. Обърна се да провери как се справя Блей и беше шокиран до крайност. Двамата с баща му пердашеха наред, което беше изненада, защото бащата на Блей беше счетоводител.
Беше време да подкрепи Джон.
Куин изхвърча през задната врата и в мига, когато ботушите му стъпиха на тревата, от вана се разнесе зарево, което му подсказа, че няма да е нужна помощ.
С плавно движение Джон изскочи от минивана и затвори вратата, потупа по задната врата и автомобилът потегли с бясна скорост. Куин зърна за миг майката на Блей, която беше стиснала волана с две ръце и се движеше на заден по алеята.
— Добре ли си, Джон? — попита Куин с надеждата, че Джон Матю нямаше да бъде убит в първата му нощ като негов аструкс нотрум.
Джон понечи да изпише нещо с пръсти, но се разнесе трясък от счупени стъкла.
Двамата заобиколиха къщата. Подобно на сцена от някой филм, от панорамния прозорец на дневната излетяха две тела. Едното от тях беше на Блей, който се приземи върху лесъра, изхвърлен от него като ненужен матрак. Преди убиецът да успее да се съвземе от съприкосновението, Блей хвана главата му и счупи врата му като на пиле.
— Баща ми още се бие в къщата — извика към Куин, който му подхвърли ножа си. — Долу в мазето.
Джон и Куин се върнаха обратно вътре, а наоколо проблесна светлина за трети път. Блей ги настигна на стълбището, водещо към мазето. Тримата се втурнаха към мястото, откъдето се носеше шум от битка.
Когато стигнаха до основата на стълбите, замръзнаха намясто. Бащата на Блей стоеше лице в лице с един лесър, а в ръцете си държеше сабя от Гражданската война и кинжал.
Зад очилата очите му блестяха като факли. Той ги стрелна с поглед.
— Стойте настрана. Този е мой.
Работата беше свършена по-бързо, отколкото се произнася «баща ми нинджата».
Бащата на Блей разряза убиеца като пуйка и после го прати обратно при Омега. Когато светлината, последвала унищожението, изчезна, той ги погледна със сянка от безумие в очите.
— Майка ти…