Последният довод на кралете [bg]

Наблизо мина Дау Черния с нещо силно наподобяващо усмивка на уста. Единственият човек в укреплението, който беше в по-добро настроение от обичайното. А когато видиш Дау Черния да се усмихва, знай, че си затънал до ушите, това знаеше Логън.

— Деветопръсти — избоботи Черния.

— Дау. Да не са ти свършили хората за горене?

— Мисля, че скоро Бетод ще ми прати още. — Той кимна към стената. — Как мислиш, какво ще ни прати днес?

— След това, което отнесоха тази нощ, мисля, че извергите отвъд Крина бяха дотук.

— Проклети диваци. Прав си, дотук бяха.

— А от няколко дни не сме видели никакви шанка.

— Четири дни от последните плоскоглави.

Логън примижа към бавно изсветляващото небе.

— Изглежда, времето ще е хубаво днес. Подходящо време за брони мечове и стегнати редици от мъже. Удобен момент да опита да ни довърши. Няма да се учудя, ако днес изпрати войниците си.

— Нито пък аз.

— Най-добрите — продължи Логън, — от едно време. Никак няма да се учудя, ако след закуска не чуя Белобрадия, Горинг, Бледоликия и проклетия Кокал да чукат на портите.

— Най-добрите ли? — изсумтя Дау. — Най-обикновени пикльовци. — Той извърна глава и се изплю в калта.

— За това не споря.

— Ами? Не се ли би редом със същите тези в продължение на толкова кървави години?

— Бих се. Но това не е причина някога да съм ги харесвал.

— Е, ако това ще те успокои, съмнявам се, че и те те харесват кой знае колко напоследък. — Дау го изгледа продължително. — Я кажи, Деветопръсти, кога спря да те устройва да си с Бетод?

— Трудно е да се каже — отвърна на погледа му Логън. — Мисля, че стана малко по малко. Може би с времето той стана по-гадно копеле. А може и аз да съм станал по-малко гадняр.

— Или може би няма място за двама толкова гадни копелдаци като вас под едно знаме.

— А, не бих казал. Виж ние с теб каква двойка сме. — Логън се отдалечи и се замисли над това, колко по-лек бе животът му с Малакус Кай, Феро Малджин, че дори и с Джизал дан Лутар.

Седем дни и вече се хващаха за гушите. Толкова вбесени и толкова изморени бяха всички. Седем дни. Единственото му успокоение беше, че не оставаха още много.