Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Рискувате да нарушите мира в лагера, капитане — каза Гапи.
— Не съм капитан — каза дьо Лунвил. — Аз съм сержант. Моят капитан ме изпрати, за да видя на какво се дължи цялата тая шумотевица.
— Шумотевицата, както я нарече — отвърна Гапи, — се дължи на объркването на хората, които са твърде глупави, за да разберат, че пред тях няма друга възможност. И така, ако не сте чули какво беше казано тук преди час, ще ви го повторя, за да го предадете на вашия капитан. Всички отряди на наемници, събрани за преглед в тази долина, трябва да се закълнат във вярност на Изумрудената кралица. До месец започваме сраженията срещу Ланада надолу по реката. Ако се опитате да отидете на служба при враговете на нашата господарка, ще бъдете преследвани и убити.
— И кой ще направи това? — попита дьо Лунвил.
— Трийсетте хиляди войници, които са обградили тази хубава долина — отвърна генералът с безгрижна усмивка.
Дьо Лунвил надникна навън, огледа хребетите над долината и забеляза движение и проблясъци от метал — към долината се спускаше голяма войска.
— Тъкмо се чудехме какво ви задържа толкова дълго — каза той с уморен тон. — Не мислехме, че ще дойдете със сила.
— Занеси съобщението на капитана си. Нямате избор.
Дьо Лунвил погледна генерала и като че ли понечи да каже нещо. После само кимна и даде знак на хората си да го последват.
Мълчаха, докато минаха през главния лагер, после Ерик каза:
— Изглеждате загрижен, сержант. Нали целта ни беше да се присъединим към армията.
— Не ми харесва, когато другата страна променя правилата — каза дьо Лунвил. — В тези земи на човек му се плаща, за да се бие. Мисля, че може би ще затънем в пясъците по-дълбоко, отколкото си мислехме.
— Освен това — добави той, — когато започнат да ме товарят с работа, обичам първо вежливо да ме помолят. Дразня се, когато не е така. Оградил ни е като животни.
17.
Откритие
Ру посочи с ръка.
На юг вече се водеха сражения. Верен на думата си, генерал Гапи атакуваше всеки отряд, който търсеше изход. Малко капитани имаха смелостта да се опитат да пробият обкръжението и биваха посрещнати от заелите вече позиции войници, които се бяха окопали удобно за водене на бойни действия.
Долината може би беше удобно място за организиране на срещи, но нямаше никакви преимущества при организиране на атака. Тъй като беше тясна и стръмна откъм северната и южната страна, единственият път за изтегляне беше на изток — пътят, по който бяха дошли Вая и неговите спътници и където, според думите на стария боец, имаше труднодостъпни височини и опасни пътеки за онези, които биха поели в нежеланата посока. И все пак някои от по-малките бойни отряди се опитваха да се измъкнат в това направление.
Други, както Пурпурните орли на Калис, се приготвяха да служат, за да могат да участват в предстоящите битки и грабежи или да се измъкнат при някоя бъдеща възможност. Накъдето и да погледнеше, Ерик виждаше мрачни и нещастни лица. Очевидно не само дьо Лунвил се смяташе за лошо излъган.
Онези, които се подчиниха на заповедите на генерал Гапи, се построиха в колони в долния край на реката, там, където тя се вливаше във Ведра. Останки от мост, изгорял при някаква отдавна забравена война, стърчаха на това място и наблизо бяха пуснати на вода няколко сала, които осигуряваха транспорта в посока север-юг до източния бряг на Ведра или в направление изток-запад малко по-надолу по течението на безименния приток на голямата река.
Отрядът на Калис беше между последните, които стигнаха до саловете, защото техният базов лагер беше най-отдалечен, и поради това войниците имаха възможността да седнат и да наблюдават придвижването на дошлите преди тях. Мъжете и малкото жени от всички краища на Новиндус минаваха през реката, за да се присъединят към онези, стигнали вече на другия бряг.
Мъж със зелена превръзка на ръката спря коня си пред тях и попита:
— Коя дружина сте?
Дьо Лунвил посочи Калис, който яздеше от лявата му страна, и каза:
— Пурпурните орли на Калис, от Града на Змийската река.
Мъжът се намръщи и погледна Калис.
— От обсадата на Хамса ли?
Калис кимна.
Мъжът се захили. В израза му нямаше нищо приятелско.
— Почти те бях хванал, хлъзгаво копеле. Но ти пое на изток към джешандите и докато дружината ми укрепне и попълни състава си, вече бяхте в степите. — Той погледна студено Калис. — Ако знаех, че си от дълговечните, щях направо да поема на изток. При джешандите има много от твоя род.