Лъвовете на Ал-Расан
- Автор: Кай Гай Гавриел
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лъвовете на Ал-Расан». Краткое содержание книги:
— Чудесно — каза Джехане. — Вземи я.
Алвар примигна зад маската, когато чу колко му искат за нея, но Хусари успя да се спазари с продавача и цената падна наполовина. Търговецът на коприна, който тази сутрин беше в изключително добро настроение и по-остроумен от всякога, ги поведе по-нататък, проправяйки си път с лакти през тълпата, и на една от сергиите се хвърли с вик към ефектна маска на паун, украсена с пера. Надяна я, макар и с известно усилие. Хората наоколо трябваше да се постеснят, за да му направят място. Маската беше великолепна, неподражаема.
— Никой няма да може да се доближи до тебе — заяви Джехане, като отстъпи назад да му се полюбува.
— Аз мога! — извика някаква жена от тълпата. Зяпачите избухнаха в гръмогласен смях. Хусари се поклони с цялата изисканост, която му позволяваше маската.
— Този проблем винаги би могъл да намери решение, Джехане — заяви Хусари и гласът му прокънтя странно иззад стегнатата маска и великолепните пера. — Ако се съди по онова, което съм чувал за този карнавал.
Алвар също беше слушал доста по въпроса. От седмици в казармата, кръчмите и стражевите кули се говореше единствено за това. Джехане с все сила се опитваше да покаже неодобрението си, но никак не беше лесно да проявиш неодобрение спрямо Хусари. Търговецът на коприна беше от онези хора, които всички харесваха. И освен това бе човек, за няколко месеца променил коренно начина си на живот.
Пълен и изнежен някога, сега ибн Муса беше мъж, когото хората на Родриго приемаха като един от тях. Той беше от онези, с които Капитана се съветваше, а грубоватият стар Лаин — джадит до мозъка на костите, при цялото си неуважение към религията — го беше приел като свой брат.
С помощта на търговеца Хусари свали маската. Косата му беше разчорлена, а лицето му бе зачервено.
— Колко, приятелю? — попита той. — Не съм кой знае колко претенциозен и бих се задоволил и с тази маска.
Търговецът се взря внимателно в него и каза цената. Хусари нададе вик, сякаш го бяха проболи в сърцето.
— Мисля, че тук пазарлъкът ще отнеме повечко време — заяви Джехане. — Ние със Зири ще продължим сами. Ако искам наистина да съм маскирана, няма нужда всички да знаят каква маска ще нося.
— Ние не сме „всички“ — възрази Хусари, като се откъсна за миг от пазарлъка, който набираше скорост.
— Освен това ти знаеш с какви маски ще бъдем ние — добави Алвар.
— Точно така! — усмихна се Джехане. — Това е много полезно. Ако ми потрябва помощ по време на карнавала, ще ви търся някъде сред пернатите.
— Не бъди толкова сигурна — вдигна пръст Хусари. — Алвар може да е в леговището на някоя планинска котка.
— Няма да го направи — заяви Джехане.
Хусари се изсмя. Джехане се поколеба за миг, погледна Алвар и се обърна да си върви. Стиснал орловата маска, той я проследи с поглед, докато двамата със Зири се изгубиха в тълпата.
След оживен пазарлък, който събра около сергията цяла група зяпачи, Хусари най-сетне се споразумя с търговеца и купи пауновата маска на цена, която беше по-висока от годишната заплата на професионален войник. Търговецът се съгласи да му я достави по-късно, когато тълпата пооредее.
— Сега ми се иска да пийна нещо — заяви ибн Муса. — Да ни прости светият Ашар греховете на тази земя.
Алвар, за когото това не беше грях, реши, че и той с удоволствие би пийнал нещо, макар да беше още много рано за пиене.
— Разправят, че планинските котки били ужасно свирепи, когато се чифтосват — отбеляза Хусари и вдигна чашата си за наздравица.
— Не ми говори такива неща! — изръмжа Алвар. Хусари ибн Муса — търговец на коприна, войник, ашарит и добър приятел на Алвар — избухна в смях и поръча още една бутилка хубаво червено вино.
Докато се провираше през тълпата между сергиите, Джехане си повтаряше, че измамата е съвсем безобидна и че тя също има право на свои тайни. Все пак мразеше лъжата, а двамата мъже й бяха близки. Изненада я донякъде острото жегване — без съмнение ревност — при вида на онази дългокрака ашаритка с маската на планинска котка — как само се беше усмихнала на Алвар.
И все пак не беше работа нито на Алвар, нито на Хусари да знаят, че вече си има маска за карнавала, подарък от първия министър на Рагоса. Беше уморена и изнервена от неотслабващото внимание, с което другите следяха отношенията им. Още повече че след пристигането на бляскавата Забира от Картада ухажването на Мазур се беше превърнало по-скоро в ритуал.