Лъвовете на Ал-Расан

— Разбра ли сега какво имах предвид? — попита Джехане.

— Я по-добре да се опитаме да му намерим по-хубава жилетка — отвърна Алвар.

Тримата излязоха на улицата, на която им бяха казали да търсят, и спряха като заковайи. Дори и Хусари, който беше видял не един град в живота си.

Рагоса беше ярка и блестяща. Когато слънцето грееше и езерото и небето бяха сини като киндатско наметало, градът сияеше с мрамора и слоновата си кост, с мозайките и релефите по арките и фасадите си. Но това, което видяха сега, ги свари неподготвени.

По цялото протежение на тясната крива уличка бяха наредени десетки временни сергии, отрупани с маски на животни и птици, истински и приказни, които мамеха с хилядите си багри и форми.

Джехане се засмя от удоволствие. Хусари поклати глава изумен. От другата страна на улицата малкият Зири беше отворил уста. Алвар се улови, че и той е зяпнал със същия глуповат вид.

На първата маса имаше вълча глава, жребец, жар-птица и невероятно убедителна, ужасяваща огнена мравка.

В този миг срещу тях се зададе хубаво облечена млада жена, отрупана със скъпоценности. Зад нея един роб носеше удивително творение — маска на планинска котка, цялата от кожа, с украсен със скъпоценни камъни нашийник. Към нашийника беше прикрепена халка. Алвар забеляза, че жената държи в ръцете си верижка от тежко ковано злато. Това произведение на изкуството сигурно струваше цяло състояние. Заплатата му за половин година. Жената забави крачка и му се усмихна. Алвар се обърна и се загледа в нея. Ибн Муса се изсмя на глас, а Джехане вдигна вежди.

— Запомни тази маска, приятелю! — кикотеше се Хусари. — Запомни я за утре!

Алвар се надяваше, че не се е изчервил чак толкова.

Тази мека, уханна сутрин тримата се бяха срещнали, за да се снабдят с маски за нощта, когато факлите щяха да осветяват до сутринта улиците на Рагоса. Нощта, в която градът щеше да посрещне пролетта и да отпразнува заедно с това рождения ден на цар Бадир с музика, танци и вино. Пък и с други неща, които се разминаваха не само с предписанията на Ашар, но и с проповядваното от джадитските свещеници и киндатските духовници.

Напук на ясно изразеното мнение на духовните си наставници, хората идваха в Рагоса отдалеч, пътувайки понякога цели седмици. Идваха чак от Фериерес и Батиара, макар проходите все още да бяха заснежени, за да участват в карнавала. Настъпването на пролетта беше нещо, което винаги си струваше да се отпразнува, а и цар Бадир, който царуваше в Рагоса още от падането на Халифата, се радваше на уважението и дори обичта на поданиците си, каквото и да говореха ваджиите за него и за киндатския му министър.

Тримата тръгнаха по кривата уличка, проправяйки си път през тълпата. Алвар държеше ръката си върху кесията на пояса. Такива места бяха рай за джебчиите. На първата сергия, пред която спряха, Алвар си хареса маска на орел, дан на уважение към неговия Капитан. Надяна я и търговецът, изразявайки одобрението си с усърдно кимане, му поднесе огледало. Алвар се погледна и не се позна. Наистина изглеждаше като орел. Зорък и опасен.