Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
Сега огледа наоколо. Криптата беше с добра големина, около петдесет квадратни стъпки, съвсем достатъчно за монашеските богослужения. Беше доста мрачно помещение с тежки колони и нисък сводест таван, но беше построена здраво, заради което бе оцеляла от пожара. Бяха домъкнали маса на дървени магарета за олтар, пейките от трапезарията щяха да служат като столове на монасите. Когато сакристът донесе извезаните олтарни покривки и скъпоценните свещници, изглеждаше просто чудесно.
С възстановяването на богослуженията работната сила на Том щеше да се свие. Повечето монаси щяха да се върнат към духовния си живот, а мнозина от тези, които упражняваха тежък труд, щяха да поемат отново земеделските си и служебни задачи. Том обаче все пак щеше да разполага с около половината от манастирските слуги. Приор Филип беше предприел твърд курс спрямо тях. Чувстваше, че са твърде много и ако някои от тях не пожелаеха да се прехвърлят от задълженията си като коняри или кухненски ратаи, беше напълно готов да ги освободи. Неколцина си бяха заминали, но повечето останаха.
Приоратът вече дължеше на Том надници за три седмици. При пълната цена за майстор строител от четири пенса на ден, това правеше седемдесет и два пенса. С всеки изтекъл ден дългът нарастваше и за приор Филип щеше да става все по-трудно да му се изплати. След около половин година Том щеше да го помоли да започне да му се изплаща. Дотогава щяха да му дължат два и половина фунта в сребро, което Филип трябваше да намери отнякъде, преди да го освободи. Дългът вдъхваше на Том сигурност.
Дори съществуваше възможност — почти не смееше да си помисли за нея — тази работа да продължи до края на живота му. В края на краищата беше катедрална църква. И ако властите, от които зависеше, решаха да възложат строителство на престижна нова сграда, ако успееха да намерят парите, с които да заплатят, това можеше да се превърне в най-големия строителен проект в кралството, ангажирал дузини строители за няколко десетилетия.
Това обаче беше твърде много, за да може да се надява. В разговорите си с монасите и селяните Том бе научил, че Кингсбридж никога не е била особено важна катедрала. Закътана далече в едно кротко селце, беше имала поредица от неамбициозни епископи и явно преживяваше бавен упадък. Приоратът беше невзрачен и беден. Някои манастири привличаха вниманието на крале и архиепископи с щедрото си гостоприемство, с великолепните си училища, големите си библиотеки, с проучванията на своите философи монаси или с ерудицията на своите приори и абати. Но Кингсбридж не притежаваше нито един от тези белези. Най-вероятно приор Филип щеше да построи някоя малка църква, изградена простичко и обзаведена скромно. А това можеше да не отнеме повече от десет години.
Но и това устройваше Том съвършено.
Беше разбрал, още преди да са изстинали почернелите от пожара руини, че това бе неговият шанс да построи своя катедрала.
Приор Филип вече беше убеден, че Бог е изпратил Том в Кингсбридж. Майсторът знаеше, че е спечелил доверието му с ефикасния начин, по който бе започнал разчистването и бе направил отново приората жизнеспособен. Щом дойдеше подходящият момент, щеше да започне да говори на Филип за плановете по новата сграда. Ако внимаваше и се справеше добре с това, дори имаше възможност приорът да го помоли той да начертае плановете. Това, че църквата най-вероятно щеше да е скромна, правеше още по-възможно планирането й да се повери на Том, вместо на някой майстор с повече опит в катедралното строителство. Големи надежди таеше строителят.
Камбаната би за катедрален съвет. Това също така бе сигнал за черноработниците да влязат за закуска. Том напусна криптата и се запъти към трапезарията. На пътя го пресрещна Елън.
Беше застанала много нападателно пред него, сякаш се канеше да го спре и погледът в очите й бе доста особен. Марта и Джак бяха с нея. Джак изглеждаше ужасно: едното му око беше затворено, лявата страна на лицето му посиняла и подута, и се беше наклонил на десния си крак, сякаш левият не можеше да понесе тежест. Том изпита жал към малкия.
— Какво е станало с теб?
— Алфред направи това — каза Елън.
Том сподави стона си. За миг изпита срам заради Алфред, който беше толкова по-голям от Джак. Но пък и Джак не беше ангелче. Сигурно го беше предизвикал. Озърна се за сина си и го видя да крачи към трапезарията, целият покрит с прах.
— Алфред! — изрева той. — Ела тука.
Алфред се обърна, видя семейството и тръгна към тях бавно, с гузен вид.
— Ти ли направи това? — каза Том.
— Той падна от стената — отвърна Алфред начумерено.