Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Таим се усмихна и пламъкът на Андрол изчезна в сплит на Въздух и Вода.
- _Наистина_ си упорит - каза Таим и го натресе в стената със сплит на Въздух.
Андрол изпъшка от болка. Имарин се олюля замаяно, но втори сплит на Въздух го събори долу. Зашеметен, Андрол усети как го надигнаха и го задърпаха през помещението.
Грозната жена в черно пристъпи извън кръга на Айез Седай и тръгна към Таим.
- Е, М’хаил. Не владееш това място толкова добре, колкото твърдеше.
- Имам калпави инструменти - отвърна Таим. - Трябваше да ми се дадат повече жени още отначало!
- Изтощил си ашаманите си - рече жената. - Похабил си силата им. Аз ще поема властта.
Таим стоеше на подиума до отпуснатото тяло на Логаин, жените и Чезнещите. Изглежда, смяташе тази жена, може би една от Отстъпниците, за по-голяма заплаха от който и да е друг в помещението.
- Мислиш, че това ще подейства? - попита я Таим.
- Когато Не’блис чуе каква каша си забъркал тук…
- Не’блис? Моридин не ме интересува. Вече съм осигурил дар за самия Велик господар. Внимавай, радвам се на благоразположението му. Държа ключовете в ръцете си, Хессалам.
- Искаш да кажеш… наистина си го направил? Откраднал си ги?
Таим се усмихна. Обърна се отново към Андрол, който висеше във въздуха и се бореше неуспешно. Не беше заслонен. Запокити нов сплит към Таим, но той го отби небрежно.
Андрол дори не си струваше да го засланят. Таим смъкна сплитовете на Въздух и той падна тежко на пода и изпъшка.
- От колко време се обучаваш тук, Андрол? - попита Таим. - Засрамваш ме. Това ли е _най-доброто_, което можеш да постигнеш в опит да убиеш?
Андрол се надигна с усилие на колене. Усети болка и тревога от Певара зад себе си. Умът й беше замъглен от вилняка. Пред него Логаин седеше на трона си, завързан и обкръжен от врагове. Очите му бяха затворени.
- Приключихме тук - заяви Таим. - Мишраил, убий тези пленници. Онези горе ще ги вземем и ще ги пренесем на Шайол Гул. Великият властелин ми е обещал повече ресурси за работата ми там.
Лакеите на Таим се приближиха. Андрол вдигна глава. Тъмнината се сгъсти, фигури се движеха в сенките. Тъмнината… ужасяваше го. Трябваше да пусне сайдин, _трябваше_. И все пак не можеше.
Трябваше да започне сплит.
Таим погледна към него, усмихна се и изтъка белфир.
„Сенки, навсякъде!”
Андрол се вкопчи в Силата.
„Мъртвите! Идат за мен!”
Затъка по инстинкт, най-добрия сплит, който знаеше. Портал. И се блъсна в онази стена, онази проклета стена.
„Толкова съм уморен. Сенките… Сенките ще ме вземат.”
Нажежен до бяло сноп светлина излетя от Таим, насочен право към него. Андрол извика, напрегна се, изпъна ръце напред и заби сплита си. Удари стената и _надигна_.
Пред него се отвори портал колкото монета. И улови потока от гибелен плам.
Таим се намръщи, а залата затихна. Смаяните Аша’ман спряха сплитовете си.
И в този момент вратата изригна навътре.
Канлер, вкопчен в Единствената сила, нахлу в залата. Последваха го двайсетина момчета от Две реки, дошли да се учат в Черната кула.
- Нападат ни! - изрева Таим.
Центърът на купола, изглежда, се падаше над започнатия строеж. Това беше лошо. В онези основи и изкопи Убиеца щеше да има много места за криене и засада.
Щом стигнаха до селото, Перин посочи една по-голяма сграда. Беше двуетажна, построена като хан, със здрав дървен покрив.
- Ще те пренеса там горе - прошепна той. - Приготви лъка си. Извикай, ако видиш, че някой се опитва да ме издебне, ясно?
Гаул кимна. Перин ги _измести_ на покрива на сградата и Гаул зае позиция до комина. Облеклото му се сля с цвета на глинените тухли. Лъкът му нямаше обхвата на дълъг лък, но оттук щеше да е смъртоносен.
Перин се спусна долу и прелетя меко последната педя, за да не вдигне шум. Присви се и _измести_ до стената на сградата точно пред него. Отново _измести_ до последната постройка преди изкопа и погледна през рамо. Гаул, много добре прикрит горе, му вдигна пръсти в знак, че го прикрива.
Перин запълзя напред по корем. Не биваше да рискува с _изместване_ към място, което не можеше да види пряко. Стигна до ръба на първия изкоп и надникна долу. Не видя никакви следи - може би вятърът ги беше заличил.
Къде точно щеше да е центърът на купола? Не можеше да определи - строежът беше много голям.
Вниманието му беше толкова съсредоточено върху изкопите, че едва не се блъсна в пазачите. Тихият кикот на единия го предупреди и той _измести_ мигновено, скочи на другата страна и се смъкна на колене, а лъкът от Две реки се появи в ръцете му. Оттук огледа зоната, която бе напуснал, вече от разстояние.