Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)

Девета глава

В малките къщички арендаторите събираха имота си, имота на своите бащи, имота на своите деди. Събираха покъщнината си, готвейки се за пътешествие на запад. Мъжете като че не съжаляваха — макар целият им досегашен живот да пропадаше; но жените знаеха, че миналото ще ги трови и занапред. Мъжете влизаха в плевниците и под навесите.

Ето ралото, ето браната — помниш ли как сеехме синап през войната? Помниш ли, когато пристигна един и почна да ни уговаря да отглеждаме каучукови дръвчета, които се казвали гуаюла? Ще станете богати, казваше той. Извади вън тези инструменти — ще вземем за тях някой и друг долар. Осемнайсет долара за това рало плюс транспорта — толкова платихме за него, изпратиха ни го по каталога „Сиърс Роубък“29.

Такъми, каручки, сеялки, купчинки мотики. Извади ги навън. Натрупай ги накуп. Ще ги натоварим в каруцата. Ще ги откараме в града. Ще ги продадем за колкото можем. Ще продадем и впряга, и каруцата. Повече няма да ни трябват.

Петдесет цента за един добър плуг е малко. Сеялката струваше трийсет и осем долара. Два долара е малко. А няма как да влачим всичко обратно… Добре, взимай всичко, взимай и моята злоба в добавка. Взимай помпата на кладенеца и такъмите. Взимай мундщуците, хамутите с дървените им шийници и щрангите. Взимай малките стъклени украшения за челата на конете — червени рози от стъкло. Купих ги за скопяването на дорестия кон. Помниш ли как вдигаше крака, когато караше тръс?

Вехтории, натрупани на купчина в двора.

Не можеш да продадеш вече ръчен плуг. Ще вземеш петдесет цента за желязото. Сега се търсят само дискови плугове и трактори.

Добре, взимайте всичко — всички вехтории — и ни дайте пет долара. Вие не купувате само вехториите, купувате и живота, превърнал се във вехтория. Нещо повече — в добавка към това ще получите и моята злоба. Купувате плуг, с който ще подкопаете почвата под краката на вашите деца, купувате оръжието и волята, които биха могли да ви спасят. Пет долара, не четири. Не мога да мъкна всичко обратно… Добре, вземете ги за четири. Но ви предупреждавам, купувате плуг, който ще подкопае почвата под краката на вашите деца. Няма да забележите как ще стане това. Няма да можете да забележите. Вземете ги за четири. А сега какво ще дадете за впряга и каруцата? Тези хубави дорести коне, прекрасна двойка по цвят и по вървеж, все в крак стъпват. Когато се напрегнат — изпънат крака и задници, — пристъпят с равна крачка, без да изостават един от друг нито за миг. А сутрин, когато слънцето ги огрее, блестят като златни. Надничат над оградата и пръхтят за вас, въртят напрегнатите си уши да ви чуят и гривите на челата им се чернеят! Аз имам дъщеря. Тя обича да сплита гривата на гърба и на челата им, връзва им малки червени панделки. Много обича да прави това. Но сега — край на тези неща. Мога да ви разкажа една забавна история за дъщеря си и за ей този кон. Ще се посмеете. Оттатъшният кон е на осем години, отсамният на десет, но така дружно работят, че сякаш са близнаци. Виждате ли? Зъбите. Всички са здрави. Колко дълбоко дишат! Краката стройни и чисти. Колко? Десет долара? За двата? И каруцата… О, боже! По-скоро ще ги застрелям и ще ги хвърля на кучетата. О, вземете ги! По-скоро ги взимайте, мистър. Вие купувате заедно с тях и малкото момиче, което плетеше плитчици на челата им, сваляше от главата си корделата и им връзваше панделки: отдръпвайки се назад, наклонило глава, то им се любуваше, после потриваше буза о меките ноздри. Купувате и дълги години труд под палещото слънце, купувате и скръбта, която не може да се изрази с никакви думи. Но не забравяйте едно, мистър. Ще получите премия за този куп вехтории и за дорестите коне, които са тъй хубави — стиска злоба, която ще расте, расте във вашата къща и един ден ще даде своите плодове. Можехме да ви спасим, но вие отсякохте дървото на живота ни; скоро това ще постигне и вас, ала никой от нас не ще ви спаси.