Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
И арендаторите поемаха пешком обратния път с ръце в джобовете и шапки, нахлупени над очите. Някои си купиха еднопайнтови30 бутилки уиски и бърже ги изпиха, та алкохолът да замае главите им веднага. Но никой от тях не се смееше и никой не танцуваше. Никой не пееше, не свиреше на китара. Арендаторите се връщаха към домовете си с ръце в джобовете и наведени глави, а обувките им вдигаха във въздуха червения прах.
Може би ще почнем живота отново, в новата богата земя Калифорния, където растат толкова много плодове. Ще започнем от самото начало.
Но истината е, че не можем да започнем живота отново. Започват живота отново само новородените. А ние с теб… всичко е зад гърба ни. Минутните изблици на гняв, хилядите картини от миналото — това сме ние. Земята, червената земя — това сме ние; проливните дъждове, прахът и сушата в течение на редица години — това сме ние. Не можем да започнем живота отново. Злобата, която продадохме на вехтошаря, ще бъде у него, но тя остана и у нас. И това, как господарите ни казаха да се махаме от земята, също ще остане у нас; и това, как тракторът удари къщата, също ще остане у нас, ще остане, докато сме живи. В Калифорния или където и да е другаде ще бъдем като барабанчици на парад, ще поведем след себе си нашите обиди, нашата злоба. И ще дойде ден, когато всички армии на озлобените ще тръгнат по един и същ път. Те всички ще крачат ведно и тежките им стъпки ще събуждат смъртен страх.
Арендаторите се влачеха към домовете си сред червения прах.
Когато всичко, което можеше да се продаде, бе продадено — печки и кревати, столове и маси, малки ъглови бюфети, качета и варели, — пак останаха купища вещи; жените седяха сред тях, обръщаха ги оттук-оттам и се унасяха в спомени за миналото. Картини, правоъгълни огледалца, а ето и една ваза…
Прекрасно знаеш какво можем да вземем и какво не. Ще спираме тук-там сред полето, затова ще трябват съдове за готвене и пране, дюшеци и завивки, фенер и кофи и парче брезент. Ще го използуваме за палатка. Ето газения бидон. Знаеш ли за какво става? За печка. Трябват и дрехи — вземи всички дрехи. А пушката? Без пушка си като без ръце. Когато си без дрехи, обуща и храна и дори си изгубил всяка надежда, остава ти пушката. Когато дядо дошъл тук — казвал ли съм ти това, — имал само пипер, сол и пушка. Нищо друго. Това ще вземем. И бутилка за вода. Тези неща са горе-долу достатъчни. Ремаркето е пълно догоре; децата ще седнат в него, а баба — на един дюшек. Инструменти — лопата, трион, френски ключ и клещи. И брадва. Тази брадва ни служи вече четирийсет години. Виж какво е останало от нея. Трябват, разбира се, и въжета. А останалото? Ще го оставим… или пък изгорим.
Дойдоха децата.
Ако Мери вземе тази кукла, тази дрипава мръсна кукла, аз ще си взема индианския лък. Тъй да знаете. И тази пръчка — дълга колкото мен. Може да ми потрябва. Имам си я отдавна — от месец, а може би и година. Трябва да си я взема. А каква ли е тази Калифорния?
Жените седяха сред обречените на гибел вещи, обръщайки ги оттук-оттам и гледайки ги с блуждаещи очи, вглъбени в миналото. Ето една книга. На татко е. Той обичаше книгите. „Странствуванията на поклонника“31. Често я четеше. Надписал я е. И лулата му — още вони. А ето и една картина — с ангел. Все нея гледах, докато не бях още родила първите си три деца, но тя много не ми помогна. Да вземем ли и това порцеланово кученце? Леля Сейди го донесе от панаира в Сейнт Луис. Виждаш ли? Точно тъй пише на него. Не, не си струва. Ето едно писмо от брат ми, което е писал един ден преди смъртта си. Ето и една някогашна шапка. Никога не съм носила тези пера. Не, няма място.
30
Пайнт — мярка за вместимост, равна на 0,47 л. (американски пайнт).
31
Странствуванията на поклонника — алегория от известния английски писател Джон Бъниан (1628–1688), излизала в Англия през 1678–1684 г. Религиозното морализаторство в нея е съчетано с критика на висшите класи. Както и Библията, тази книга е намирала място почти във всеки дом и се е предавала по наследство. По празните й страници и в полетата се записвали важни семейни събития и дати.