Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Вече не ме е грижа какво е. Имам нужда да се надявам — отвърна той, преди да си позволи да я целуне.
Хелън се облегна на него и този път успя да изпита наслада от устните му без шока, който съпровождаше неочакваността на първата им целувка. Този път можеше да му обърне внимание, да почувства как той реагира на тялото й. Много по-скоро, отколкото й се искаше, Лукас се отдръпна, стисна очи, сякаш го болеше, и внимателно отблъсна ръцете й от себе си.
— Трябваше да спреш — каза той, като се насили да се засмее, макар смехът да беше треперлив и неубедителен.
— Съжалявам. Още не знам какво правя — изрече Хелън с треперещи устни.
— Можеше да ме заблудиш — промърмори той, като взе двете й ръце и се изправи, издърпвайки я на крака заедно със себе си. — Мисля, че малко студен въздух ще ни се отрази добре.
— Накъде? Към Венеция? — попита Хелън с палава усмивка.
— Разбира се. Защото точно от това имаме нужда ние с теб — от по-романтична обстановка — отвърна той саркастично. — Съжалявам, Искричке, но ще те заведа вкъщи при баща ти, преди да предизвикам някоя война.
Той скочи във въздуха и се извъртя така, че да застане с лице към нея, протягайки ръка, сякаш бяха в стар филм и той я канеше на танц. Тя изстена при вида на великолепната гледка, която представляваше той, после се присъедини към него с усмивка, като взе ръката му и претърколи тялото си по игривите вихрушки, които той вдигаше във въздуха заедно с нея.
Мигове по-късно се приземиха в двора на Хелън и тръгнаха бавно към вратата, хванати за ръце. Точно когато Хелън се готвеше да влезе в къщата, Лукас я спря.
— Наистина си мислеше, че не знам, нали? — попита я той невярващо. — Честит рожден ден.
— Съвсем забравих! — възкликна Хелън със слисана усмивка.
— Аз обаче не съм — каза той, като я целуна. Вдигна поглед към ярко осветената къща, и двамата се заслушаха за кратко в извънредно метеорологично съобщение, което гърмеше с все сила по телевизията. — Баща ти те чака. По-добре да влизаш.
— Да. Кейт ми е направила торта — каза Хелън. Направи гримаса, чувствайки се виновна за своето държание към семейството си през изминалата седмица.
— Първата ми работа утре ще е да се върна, за да те взема — обеща Лукас, като докосна леко устните й със своите. — После ще отидем у нас и ще кажем на семейството ми. Заедно.
— Правилно. Все още трябва да настояваме на своето си — каза Хелън. Обвити един около друг, те се целуваха още няколко мига, опитвайки се да печелят време, което бурята отказваше да им даде. Накрая Лукас се отдръпна. Като хвърляше изпълнени с подозрение погледи към всяка сянка, той й каза да побърза да влезе в къщата. Навън беше тъмно и не му се искаше да я остави незащитена дори за миг. Хелън изтича вътре и затвори входната врата зад себе си, като надникна през прозореца навреме да види как Лукас отлита. Повика баща си, докато влизаше в дневната.
— Джери го няма, Хелън — каза женски глас зад нея. Хелън се извъртя рязко, вече призовавайки мълниите си, но жената я сграбчи здраво за китките и поклати глава.
— Това няма да ми подейства — каза тя. Електричеството танцуваше през безупречното й лице, като караше дългата й, руса коса да пука и да бухва, и кръжеше около зениците на топлите й кафяви очи.
— О, боже — каза Хелън, като погледна към сърцевидното колие, което се вместваше елегантно в гънката в основата на шията на нападателката й.
Жената изтръгна с едната си ръка идентичното колие на Хелън, а с другата заби във врата й игла. Хелън почувства как мускулите й стават безжизнени и отпуснати и отказват да й се подчиняват. Светът изчезна в бледосива мъгла, и макар тя да се опитваше да вижда, очите й можеха да проследят единствено ярките извиващи се петна, които се мяркаха зад клепачите й. Губеше съзнание толкова бързо, че разбра, че трябва да са й дали мощен опиат, може би дори смъртоносен. Последното, което почувства, беше как нападателката й нежно подхвана тялото й, когато то се спусна замаяно към пода. Хелън не можеше да вижда, не можеше да се движи, но за още един миг можеше да чува.
— Моето сладко малко момиченце — прошепна жената, а после всичко изчезна за Хелън, дори кошмарите.
Лукас беше само на половината път към къщи, когато вятърът се опита да го запрати на земята, а в небето започнаха да проблясват първите мълнии. Той се приземи незабавно и трябваше да измине остатъка от пътя пеша, за да не бъде поразен от някоя мълния. Питаше се дали Хелън можеше да лети през мълниите и дали щеше да е в състояние да ги контролира, така че той да може да лети с нея в буря, ако някога възникнеше такава ситуация. Щеше да е прекрасно — помисли си, докато минаваше през гаража и влизаше в кухнята — да летят през осветените от ярките мълнии облаци.