Обладателят — този, който взема

Това, което тя казваше, беше бруталната истина и Люк едва я понасяше, произнесена на глас. Лани го прегърна през раменете, той не се отдръпна, тя си приближи още към него и притисна лице в ръката му.

— Прав си да се страхуваш от смъртта. Тя ми отне всички, които познавах. Държах ги в ръцете си до последния им миг, утешавах ги, плаках, след като си отидоха. Самотата е ужасно нещо.

Думите звучаха странно от устата на тази млада жена, но тъгата й бе осезаема.

— Аз мога да съм винаги до теб, Люк. Няма да си тръгна. Ще съм с теб до края на живота ти, стига да ме искаш.

Люк не се отдръпна и сега, но се замисли над думите й. Тя не му предлагаше любов — или му предлагаше? Не, Люк разбираше какво става, той не беше глупак. Но пък Лани не му предлагаше и приятелство. Не се ласкаеше, че са сродни души, познаваха се от по-малко от трийсет и шест часа. Ясно му беше за какво говори тази млада жена. Тя имаше нужда от партньор.

Люк беше последвал инстинкт, какъвто не предполагаше, че има. Разбираше се добре с нея. Тя смяташе, че може и да се получи. А той щеше да се махне от стария си объркан живот, достатъчно бе само да уреди електрическата компания да му спре тока. И повече никога нямаше да бъде самотен.

Остана в прегръдките на Лани, която го галеше по гърба. Приятно му бе да усеща докосването на ръката й. Умът му се избистри и той се почувства спокоен за първи път, откакто шерифът бе довел това момиче в спешното отделение.

Знаеше, че ако се замисли прекалено, мъглата отново ще го обгърне. Чувстваше се като герой от приказка. Ако разсъждава върху всичко, което се случва, а не се поддаде на нежната притегателна сила от историята на Лани, ще се обърка. Изкушаваше се да не подлага на съмнение съществуването на нейния невидим свят. Ако приемеше, че тя говори истината, тогава излизаше, че познанията му за смъртта са лъжливи. Като лекар бе виждал как хората умират, беше стоял до тях, докато животът ги напуска. Приемаше смъртта като една от абсолютните стойности в света, а сега му казваха, че не е такава. Че в книгата на живота с невидимо мастило са записани допълнителни условия. Ако смъртта не е абсолютна, тогава кои други хиляди факти и вярвания, които му бяха набивали в главата през годините, също бяха лъжливи? Това, при положение че историята на момичето се окажеше вярна. Макар че я следваше с удобно примирение, Люк все още не можеше да преодолее подозрението си, че го мамят. Очевидно я биваше в манипулациите като всички психопати. Обаче сега не бе моментът за такива мисли. Тя беше права — той е съсипан и уморен и се страхува да не стигне до грешни изводи, да не вземе неправилни решения.