Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— О не това ужасно име, кажи Флора!
— Флора, има ли смисъл да се тревожиш отново с тези обяснения? Повярвай ми, те не са нужни. Аз съм удовлетворен — напълно удовлетворен.
В този миг вниманието им бе привлечено от лелята на мистър Ф., която направи следното безжалостно и ужасно изявление:
— По пътя за Довър има крайпътни камъни!
Тя взриви този изстрел с такава смъртна омраза към човешкия род, че Кленъм се видя в чудо как да се защити; той и без това вече бе объркан от честта, с която го удостояваше посещението на тази почтена дама, след като знаеше, че тя дълбоко го ненавижда. Не му оставаше друго, освен да я погледне смутено, докато тя седеше, разпръскваща наоколо горчивина и упрек, и се взираше някъде в безкрая. Флора обаче възприе забележката като че бе от най-уместно и приятно естество; и одобрително изказа мнение, че лелята на мистър Ф. била много жизнерадостна. Въодушевена от този комплимент или пък от горящото си възмущение, тази забележителна жена додаде:
— Нека се опълчи, ако може! — И с едно рязко движение на тежката си чанта (принадлежност с голям размер и старомоден вид) даде да се разбере, че именно Кленъм е злощастната личност, към която бе хвърлено предизвикателството.
— Една последна забележка казах искам да направя — подхвана Флора — едно последно обяснение да дам, лелята на мистър Ф. и аз нямаше да се осмелим да дойдем в работно време самият мистър Ф. беше търговец макар и на вино работата си е работа каквато и да е и работните обичаи са същите такъв си беше и мистър Ф. и чехлите му бяха винаги на изтривалката в шест без десет следобед, а обувките му стояха на топло пред огнището точно в осем без десет сутрин ни по-рано, ни по-късно зиме и лете в слънце и мрак — и следователно не бихме те безпокоили без причина а като сме дошли с добро така ни приеми и ти Артър, мистър Кленъм далеч по-прилично, или пък Дойс и Кленъм още по-делово.
— Моля те, не се извинявай — каза Артър. — Ти винаги си добре дошла.
— Много любезно от твоя страна да кажеш това Артър — все забравям мистър Кленъм докато не изрека думата, това е навик от изминали невъзвратими времена, и вярно е, че неведнъж в тихата нощ, когато мрежите на съня впримчват хората милите спомени донасят дневния светлик около хората — много любезно но по-любезно отколкото е вярно страхувам се, защото да започнеш работа с машини без дори да пратиш една картичка или един ред на татко — не казвам на мене макар че бяха времена, но те са минали и горчивата реалност е вече мили боже все едно — не изглежда така както трябва да признаеш.
Дори оскъдните запетайки, с които си служеше Флора, и те бяха изчезнали сега; затова тя беше още по-объркана и словоохотлива, отколкото при предишната среща.
— Макар всъщност — продължаваше Флора — да не очаквах нищо друго, а и защо да го очаквам, а щом не го очаквам как тогава ще стане, но аз съвсем не обвинявам теб или когото да било, когато твойта майка и моят татко ни изтормозиха до смърт и разкъсаха златната връв — връзки исках да кажа, но вярвам знаеш какво искам да кажа, а пък ако не знаеш не губиш много и все ти е едно ще трябва да добавя — когато разкъсаха златните връзки, които ни свързваха и ни хвърляха в пристъпи от плач на канапето почти се задуших поне аз всичко бе вече друго и като дадох своята ръка на мистър Ф. сторих го с отворени очи но той беше така объркан и тъй отчаян и безумно подхвърляше за реката или за някакво си масло от аптеката и аз го сторих за добро.
— Добра ми, Флора, нали вече се разбрахме по това. Постъпила си много правилно.
— Ясно ми е, че мислиш така — отвърна Флора, — защото го приемаш много хладнокръвно и да не знаех че беше Китай бих казала че е бил Северният полюс, мили мистър Кленъм прав сте обаче и аз не мога да ви обвинявам а за Дойс и Кленъм понеже имотите на татко са тук чухме от Панкс и да не беше той така и нямаше да разберем аз съм уверена.
— Не, не, не казвай това.
— Защо пък да не го казвам Артър — Дойс и Кленъм — по-лесно и не така мъчително за мен от мистър Кленъм — когато аз го знам и ти го знаеш и не би могъл да отречеш.
— Но аз отричам, Флора. Много скоро щях да ти направя приятелско посещение.
— Ах! — каза Флора и отметна глава. — Сигурно! — и отново го надари с един от старите погледи. — Както и да е когато Панкс ни каза реших да дойда тук с лелята на мистър Ф. защото когато татко — което беше преди това — ми спомена за нея и каза че ти си се интересувал за нея аз си казах в момента мили божке защо тогава да не я повикам тук като има толкова неща за вършене вместо да го отлагам.