Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Аз съм пилигрим
Аз съм пилигрим - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Аз съм пилигрим

Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:

По следите на съвършеното престъпление...
1 ... 129 130 131 132 133 134 135 136 137 ... 268
Перейти на страницу:

Вероятно Шепота беше чел този доклад, след като е поискал досието ми от архивите. Разполагах с много години, за да мисля за собствените си слабости, и трябва да кажа, че думите на Шепота, на тръгване, вероятно бяха истина - за мен нямаше никакъв смисъл да страдам. По-добър е бързият край.

Погледнах през илюминатора и видях широката ивица на Босфора, куполите на величествените джамии на Истанбул. Колелата се удариха в бетона и се плъзнаха по пистата. Бях в Турция.

13.

Стари пътнически самолети дрънчали по асфалтовите писти на друго летище - в Исламабад, столицата на Пакистан. Сарацина минал по Трансафганското шосе до Кабул и попаднал във външния кръг на ада - този град бил пълен с американски и съюзнически войски и живеел под непрестанната заплаха от бомбени атентати.

След ден молитви и неспокойна почивка минал по доста оживения път към границата с Пакистан, преминал я сред тълпа други пътници, прекосил Пешавар и стигнал Исламабад.

Полетът за Бейрут закъснял - всички полети от Пакистан закъсняват, - но му било все едно. Бил в безопасност. Ако американците или австралийците, или каквито и да били онези, които едва не го хванали в изоставеното село, някак все пак успеели да открият кой е, щели да го арестуват още в момента, в който подава паспорта си на летището.

Вместо това всичко било съвсем нормално - небрежното поглеждане на паспорта и билета, задължителното бъбрене с чиновника на гишето, докато той чака бакшиша си, срещу който ще се погрижи багажът му да отиде в Бейрут, а не в Москва например. Дал го и тръгнал към изхода. Тежко въоръжени мъже с униформи пазели навсякъде, но това не било истинска охрана - както обикновено, твърде много пушки, твърде малко мозък.

Качил се на самолета, кацнал в Бейрут, върнал се в мрачния си апартамент в Ел Мина и веднага се заловил за работа. Бил напуснал местната болница още преди месеци, но преди това взел от хаоса на склада ѝ два биозащитни костюма с дихателни апарати, кашони с десет хиляди малки шишенца, които бил поръчал специално за целите си, и кочан с етикети за официалните пратки на болницата.

Всичко това занесъл в гаража си. Облякъл единия от биозащитните костюми с дихателен апарат и се заел да произведе възможно повече от супервируса. Може би заради фантастичния резултат, който видял в Хиндукуш, или може би благодарение на придобития опит, процесът сега протичал много по-бързо, отколкото очаквал.

Ден след ден произвеждал смъртоносния вирус в големи фармацевтични резервоари, които превърнал в импровизиран биологически реактор, и прехвърлял течността в стъклените шишенца, които запечатвал със специални гумени тапи, със специална машина, която бил осигурил за целта, и ги складирал в специални хладилници, купени на старо в Бейрут.

Когато наближил краят на производствения цикъл, отделил един ден, отишъл в Бейрут и чакал на опашка два часа, за да купи последния модел мобилен телефон, който се появил в някакъв холивудски филм и станал мечта за местните хлапета. Платил в брой, после вървял няколко километра пеша и купил предплатена симкарта, с разговори за една година. Останало само да опакова покупките като подарък.

Следващия петък, след молитва, дал подаръка на друг член на джамията - юноша, с когото се сприятелил малко след връщането си в града. Момчето му напомняло за самия него на неговата възраст - без баща, със силна вяра, изпълнено с пламенни мечти за безспирния възход на исляма.

Хлапето било толкова бедно, че когато скъсало опаковката и видяло подаръка, се ококорило и не можело да повярва, че телефонът е негов. Сарацина обяснил, че напуска Ел Мина, за да потърси работа и нов живот в някоя от бързо нарастващите мюсюлмански общности в Европа. Телефонът бил подарък за спомен, а в замяна искал от момчето да му направи дребна услуга.

-      Когато се установя някъде, ще ти се обадя по новия телефон, ще ти изпратя ключ и ще искам да отвориш гаража ми, за да може един куриер от Бейрут да вземе няколко кашона и да ми ги изпрати. Разбираш ли?

Момчето кимнало и повторило инструкцията. Мъжете - дори младите мъже - в мюсюлманския свят гледат на приятелския дълг много по-сериозно, отколкото връстниците им от Запада, и Сарацина не се съмнявал, че момчето ще изпълни заръката му до запетайка. Със сълзи на очи и без да съзнава в каква схема се е оказал замесен, тийнейджърът прегърнал Сарацина като баща - защото често си мислел колко хубаво би било, ако той бил истинският му баща.

Сарацина си тръгнал, без да се обръща. Вече бил говорил с куриера от Бейрут - два пъти седмично хладилният му камион се отбивал до болницата, за да вземе и достави кръвни продукти и медикаменти. Сарацина му казал, че в гаража му има кашони с медицински препарати, които иска да му бъдат изпратени, и го помолил да го направи, когато му се обади по телефона.

1 ... 129 130 131 132 133 134 135 136 137 ... 268
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)