Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Двама от групата заеха позиции от двете страни на съпротивляващото се тяло. Единият сложи кърпа върху носа и устата на затворника и я притисна, а другият я поля с вода от голяма кофа.
Водата проникна през тъканта за миг, после влезе в гърлото на наркотрафиканта. Водата в трахеята му, заедно с усещането, че по лицето го удря вълна, го караше да мисли, че са потопили главата му под вода и го давят. Рефлексът за кашляне, неконтролируем, се задейства, защото дробовете трябва да се освободят от водата...
Но идваше още и още вода! Усещането за давене се превърна в още по-голям ужас и кашлянето се превърна в кошмарни спазми. Но онези типове продължиха, докато завързаният не получи ерекция - ясно се виждаше през бельото му - и не се изпусна във водата.
Мъжете се смееха, а аз гледах него - изпитвах срам и погнуса, усещах всеки спазъм на нещастника, сякаш аз самият бях завързан за дъската. Някои хора казват, че състраданието е най-чистата форма на любов, защото не иска нищо в замяна. Не знам дали онова, което изпитах към тайландския наркотрафикант онзи ден, беше състрадание, или не, но знам, че никога не бях виждал такъв ужас. Можех да мисля единствено, че вероятно е по-добър от повечето - пресъхналата ми уста, бясното туптене на сърцето ми, плувналото ми в пот тяло ми казваха, че не бих издържал и половината от времето, което издържаше той. Догади ми се.
Агентите престанаха. Махнаха кърпата от лицето му, но го оставиха с вързани очи и го попитаха дали ще говори. Беше прекалено ужасен, за да може да каже нещо, поемаше с мъка всяка глътка въздух, ръцете му спастично се напрягаха, за да скъсат оковите - но мълчеше. Шефът на типовете от ЦРУ кимна на хората си да сложат кърпата отново и да продължават.
Тогава успях да проговоря.
- Прекратете това или ще ви обвиня - казах и се постарах да прозвучи ледено и безкомпромисно. Те ме изгледаха, премериха ме с очи. Вече нямах избор - или трябваше да победя, или да бъда опозорен до края на това, което остане от кариерата ми.
- Мога да го обявя за разследване на критичен инцидент, ако предпочитате. Някой ще опита ли да обясни какво общо има този тип с националната сигурност? Креймър? Искаш ли да опиташ първи?
След миг, който ми се стори година, шефът - Креймър - им нареди да махнат кърпата и да свалят превръзката от очите на трафиканта. Той ме погледна - корав мъж, с белези от мачете по гърдите, който може би е смятал, че издържа на болка - и беше жалко да гледам благодарността в очите му.
- Готов ли си да ни кажеш какво се случи? - попитах го.
Той кимна, но не можеше да овладее треперенето на ръцете си - бяха го пречупили, нямаше съмнение. Години по-късно, когато ЦРУ разпитваше по същия начин Халид Шейх Мохамед - военния командир на Ал Кайда, - той постави нов световен рекорд, като издържа две минути и половина. Трафикантът издържа двайсет и девет секунди, което е среден резултат.
След като го освободиха от дъската и го стовариха на пода, той разказа, че бил на моста с двама братя. Те въртели опиумна лаборатория в планините, откъдето идвал наркотикът, и те били тези, които решили да превърнат Смоуки Джо в човешко копие. Каза още, че не го е докосвал, и имах усещането, че не лъже.
Обясни, че надзирателят разработил скромен източник на доходи, като одрусвал трафикантите, когато пресичали речната клисура - превърнал стария въжен мост в първия пункт за плащане на пътна такса в Тайланд. Отначало се задоволявал да развие блокчетата суров опиум и да настърже малко за себе си – вместо билет, така да се каже. След това разменял опиума за алкохол с контрабандистите, а алкохола продавал в затвора. Разбира се, станал алчен и стърготините станали големи парчета - толкова големи, че братята най-накрая решили, че платеният мост не отговаря на икономическите интереси на Тайланд.
Бяхме открили отговора и макар че нямаше да има доклад за критичен инцидент, всички ние трябваше да представим някаква версия за случилото се пред началниците си. Сигурен съм, че в доклада за ЦРУ са написали, че са приложили сила в разумни граници, а в моя - разбира се - писах точно обратното. И с това щеше да се сложи край на цялата история - на кого в разузнавателната общност му пука за някакъв си тайландски наркотрафикант? Само че в доклада на ЦРУ имаше нещо, което не можех да оспоря.
Креймър вероятно е споменал, че е доловил страх по лицето ми, че дотолкова съм съчувствал на разпитвания, че съм стоял като вцепенен и съм бил плувнал в пот. Може дори да е подлагал на съмнение куража ми и годността ми да служа на предната линия. По свой собствен начин вероятно е казал, че проблемът ми е сърцето.