Злокобен танц
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Минчева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Злокобен танц». Краткое содержание книги:
Думата ми е, че южняшкото въображение е стряскащо буйно и плодородно и това важи с особена сила, когато бъде канализирано в готическия жанр.
Семейство Харалсън, първите обитатели на Лошото място в романа на Сидънс, показва как авторката е впрегнала собственото си готическо въображение на работа. Пай Харалсън, абсолютно съвършената невръстна невеста, упражнява някакво нездраво влияние върху баща си, едър сприхав мъж от дълбокия юг. Пай изглежда е съвсем наясно, че тримата със съпруга й, образуват триъгълник, в който тя е на върха, а Бъди и татенцето са в двата долни ъгъла. Тя ги манипулира умело, а къщата е само поредната пионка в тази нейна връзка с баща й, изтъкана от любов-омраза-любов („Тази тяхна смахната работа“ небрежно споменава един от героите). Към края на първия си разговор с Колкит и Уолтър, Пай жизнерадостно съобщава: „Ооо, татко просто ще намрази тази къща! Със сигурност ще побеснее!“
Междувременно Бъди си е спечелил благоразположението на Лукас Абът, нов съдружник в адвокатската фирма, където работи. Абът е северняк и между другото дочуваме, че е напуснал Ню Йорк след някакъв скандал: „… нещо с някакъв чиновник“.
Съседската къща, която обръща най-съкровените слабости на хората срещу тях, както самата Сидънс посочва, слива всички тези елементи гладко и ужасяващо. Към края на тържеството по случай нанасянето в новата къща, Пай започва да крещи. Гостите се втурват да видят какво се е случило. Заварват Бъди Харалсън и Лукас Абът голи и прегърнати в стаята, където са прибрани палтата на гостите. Бащата на Пай ги е открил първи и моментално се е строполил на пода, поразен от смъртоносен инфаркт, а неговата малка Пай крещи ли, крещи.
И това ако не е южняшка готика, а?
Елементът на ужаса в тази сцена (която някак ми напомня на онзи кръвосмразяващ момент в „Ребека“, когато безименната разказвачка втрещява всички гости, като се появява по стълбите, облечена в същия костюм, който е носила и ужасната първа съпруга на Максим) се състои в това, че социалните норми не просто са били нарушени, а направо взривени пред смаяните ни лица. Сидънс се справя с тази конкретна бомба безупречно. Това е ситуация, в която всичко, което може да се обърка, се обърква едновременно. Животи и кариери са съсипани безвъзвратно за секунди.
Не е необходимо да се анализира психиката на хорър писателя. Нищо не е по-скучно или досадно от въпросите: „Защо сте толкова особен?“ и „Да не би майка ви да се е изплашила от двуглаво куче, докато е била бременна с вас?“. И аз няма да правя подобен анализ тук. Ще кажа само, че стряскащият ефект на „Съседската къща“ до голяма степен се дължи на това, че авторката отлично познава социалните ограничения. Всеки хорър писател им ясна, вероятно дори морбидно свръхразвита представа за това къде свършва социално (или морално, или психологически) приемливото и къде почва великата пустош на Табуто. Сидънс има по-добър усет за разграничаване на социално приемливото от социално ужасяващото от повечето писатели (естествено, без да забравяме Дафни дьо Мюрие) и се обзалагам, че от малка са я учили да не се храни с лакти на масата… нито да прави извратена любов в гардеробната.
Тя се завръща към нарушените социални норми отново и отново (както го прави и в по-ранната си книга за американския юг, без свръхестествена тематика, „Хотел Самотно сърце“) и на най-рационалното й, символично ниво „Съседската къща“ изглежда представлява хорър-сатиричен социален трактат за порядките и нравите на умерено заможните жители от предградията. Но под всичко това бие силното сърце на южняшката готика. Колкит ни казва, че не може да понесе да сподели с най-близката си приятелка какво е видяла в деня, когато Анита Шийхан окончателно и безвъзвратно губи разсъдъка си, но нищо не я спира да разкаже на нас, с ярки, стряскащи подробности. Ужасена или не, Колкит е видяла всичко. В началото на книгата тя сравнява „Новия Юг и Стария Юг“ и целият роман, изглежда, се явява такова общо сравнение. На повърхността виждаме задължителните „мерцедеси с тютюнев цвят“, ваканциите в Очо Риос и коктейли Блъди Мери, обилно посипани с пресен копър в бар Риналди. Но подмолната скрита сърцевината на този роман, която му придава такава първична груба сила, е Старият Юг — цялата южняшка готика. Под повърхността „Съседската къща“ изобщо не се намира в модерно предградие на Атланта. Под повърхността тя е разположена в сърцето на отблъскващата, сумрачна територия, очертана отлично от Фланъри О’Конър. Ако се вгледаме по-внимателно под фасадата на Колкит, ще открием О’Конъровата госпожа Търпин, изправена насред кочината, очакваща да я споходи просветление.