Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)». Краткое содержание книги:
БЛУС ЗА ЛАЗЕРТАУН
НЕБЕСНИЯТ СПИСЪК НА ЖЕРТВИТЕ
— Включи предавателя, Фрици!
Пукотът в слушалките се завърна. Фрици преглътна, дишайки тежко. Джек му помогна да седне.
— Какво става бе, човек?
— Аххххх — мъжът се люлееше напред-назад, сякаш сграбчен от неудържимо страдание. Облечените му в ръкавици ръце се притискаха към страните на шлема.
— Да не е нещо с Гейл?
Фрици спря да се клатушка, сетне се извърна към него. Този път лицето му бе зачервено и подпухнало. Поклати бавно глава.
— Какво има, тогава? Хайде кажи ми де. Това съм аз Джек. Можеш да ми се довериш.
Без да промълви нито думичка, Фрици скочи на крака и се затича през тунела.
— Пуснете ме да изляза! Пуснете ме да изляза! — крещеше той.
След това неочаквано спря и се извърна към Джек.
— Фрици! Чуй ме, за Бога! Ще ти помогна да излезеш, но първо трябва да ми кажеш какво има!
Джек го чу как си поема рязко въздух. Дали щеше да се нахвърли върху него, или да отговори?
Фрици издиша рязко и неочаквано падна на колене.
— Бях навън — произнесе той с неузнаваем глас. — Водеха ни да копаем. Джек, то беше там. То ме чакаше. Само мен.
— Какво беше там?
— Това, което искат да изкопаем. То е… под земята. Все още не може да се види. Аз трябва да се върна там, Джек, трябва да им помогна да го извадят. То… ме вика. През цялото време. Понякога издържам, друг път… — той млъкна и захлипа.
Джек се приближи до него и го потупа по рамото.
— Успокой се — рече. Същевременно се чудеше дали наистина в дебрите на мъртвата луна не се крие някакво зловещо създание.
— Трябва да вървя! — изпищя Фрици. Бутна Джек настрани, скочи на крака и се втурна отново към полиетиленовата преграда. За втори път Джек се метна след него и го улови за глезените в мига, когато Фрици се удари в стената.
Успя да го задържи и Фрици се пльосна по корем. Джек вече посягаше да превключи на дългообхватна връзка, когато го застигна експлозията. Светът се разцепи и отгоре се посипаха камъни. Хвърли се върху Фрици и го прикри с тяло в мига, когато планината рухна върху тях.
14.
Първото, което Джек забеляза, когато се свести, бяха празните му ръце. Размърда ги и едва след това си спомни, че стискаше в тях Фрици, когато започна срутването. Но сега от едрия мъж нямаше и следа. Всъщност миг по-късно Джек установи, че ръцете са единственото нещо, което може да движи. Имаше чувството, че половината Лазертаун се е стоварил на гърба му.
Защо се бе взривил тунелът? Смътно си спомняше екота от експлозията.
Задържа дъх и се ослуша за смъртоносното свистене на разкъсан скафандър. За щастие поне засега не чуваше нищо подобно. Изглежда скафандърът бе оцелял. Дотук добре. Не виждаше нищо, тъй като лицевото му стъкло бе обърнато надолу, а скафандърът, за разлика от бойния костюм, не разполагаше с камери за задно наблюдение. Джек остана да лежи неподвижно, опитвайки се да не мисли за шансовете си да оцелее… или тези на Фрици. Дали едрият мъж е бил отнесен от лавина от камъни? Или бе пропълзял на открито? Точно този тунел заобикаляше една жила, която излизаше почти на повърхността. Фрици би могъл да успее.
Но с каква цел? Шансовете му навън бяха почти равни на тези под земята. Може би дори по-малки.
Джек отново размърда ръце и започна бавно да ги освобождава от камъните. Огромна тежест бе легнала на гърба му. Само веднъж преди това бе притискан по този начин, но тогава беше от тонове мътна вода и кал.
Ала онзи път се измъкна благодарение на бойния костюм. Сега можеше да разчита само на датчиците на рециклиращите компютри и на своите колеги. Със сигурност вече бе вдигната тревога. Всеки миг щеше да чуе гласа на Богс, който го окуражава, че помощта е наблизо.
Джек размърда глава и докосна ръчката на радиопредавателя с брадичка, за да се увери, че е включен. Нищо. Никакъв звук. Дали не беше повреден? Защо никой не се опитваше да се свърже с него?
— Богс, говори Джек. Намирам се в новия коридор. Имаше взрив. Зная, че преградите вероятно са се спуснали, но съм жив и в добро състояние. Нека някой ме измъкне.
Успя да освободи ръцете си и ги пъхна под шлема. Под стъклото му имаше натрошени ситни камъни. Сводът на тунела бе паднал непокътнат върху него и го бе запазил от останалите свличащи се скални маси. Но все едно се намираше в клетка на пода. Въпреки това можеше да издържи още дълго, стига да разполага с въздух и да няма утечки от скафандъра.