Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
– Ама, бога ми, тази е дърта – каза оня с каубойските ботуши. – Отдалече изглеждаше, че си имаме работа с девственица.
– Може и да е – предположи Сребърната халка.
Кафявия мечок и Каубоя избухнаха в смях.
Малвина се сви на кълбо и трескаво прерови чантата си. Беше бясна! Защото си спомни, че Витрал взе пистолета ѝ във влака.
Сребърната халка направи още една крачка.
– Авантюра ли търсиш, хубавице. Подушвам ги такива момичета като теб. Виждаш ли... това е щастливият ти ден. Трима мъже само на твое разположение...
– Разкарай се, глупако.
Мъжете отстъпиха с метър назад, с изключение на Каубоя, който се подхлъзна върху камъните.
Сребърната халка отново се приближи.
– Хей, момчета, попаднали сме на една истинска малка мръсница...
Оказа се, че Кафявия мечок умее и да говори.
– Няма да ти сторим нищо лошо.
– Ъхъ – присъедини се Сребърната халка, – направо съм омагьосан, като те гледам как изглеждаш, скъпа. На колко си? На петдесет? Жива плячка. Винаги съм си мечтал да ме смуче баба ми.
После се приближи с още една крачка и добави:
– Само дето баба ми има повече зъби.
После се приближиха и те. На втори план.
Малвина се опита да отстъпи, като изпълзя назад и изрева:
– Ако направите още една крачка, ще ви убия!
Тримата мъже гледаха развеселени слабото тяло на залегналата върху камъните Малвина.
– Ама тя сигурно може и да хапе. Хайде, хайде, не се прави на свирепа, ти само това и чакаш...
Сребърната халка се приближи още. Не трябваше да го прави. Чу свистене и видя сянка на слабата светлина.
Начаса окото му се затвори. Сребърната му халка увисна, но по чудо се задържа като парцал върху разкъсания му клепач, който приличаше на кървава каша. В следващия миг втори камък го фрасна по хрущяла на носа.
– Мръс...
Трети камък за малко не попадна в широко отворената му уста и потъна в дясната му челюст.
Голям и добре хвърлен камък може и да убие, ако се хвърли по цел, отстояща на три-четири метра. Или поне да осакати за цял живот, ако човек не се прицели добре. Малвина може би не съзнаваше това, но тримата мъже го отгатнаха. В някои обстоятелства дори и най-задръстените схващат бързо. Въпрос на оцеляване. Така че те напуснаха терена. Дъжд от камъчета последва отстъплението им. Каубойските ботуши отново се подхлъзна по камъните и изруга. Друг камък като снаряд експлодира в ключицата му. И Кафявия мечок не прояви повече сръчност. Камъните се стовариха по гърба и тила му. Малвина вече хвърляше на сляпо с удвоени от гнева си сили.
– Ще те намерим, мръснице! – подхвърли Сребърната халка, когато се оказа извън обсега на стрелбата. – Ще се срещнем пак!
– Точно така – изсъска Малвина, – а аз ще кажа на ченгетата, че няма да ми е никак трудно да разпозная онзи, който се опита да ме изнасили. Еднооките по улиците не са толкова много!
Сенките се отдалечиха, накуцвайки.
Един час по-късно на плажа излезе вятър. На Малвина ѝ стана студено. Стана и раздвижи схванатите си крайници. После тръгна из заспалия град и стигна до гарата. Естествено, тя бе затворена. Тогава Малвина легна на една пейка точно пред нея и заспа.
50
2 октомври 1998 г., 23 часът и 51 минути
В хола на семейство Витрал всичко бе застинало. За вечността.
Треперещата ръка на Марк се спусна надолу и вдигна падналия на земята лист. Той бе точно същият като листа, чието съдържание бе прочел във влака. Бланка на Националната научна полиция в Росни-су-Боа. А под нея – написан на машина текст, подреден по същия начин.
ТЪРСЕНЕ НА РОДНИНСКИ ВРЪЗКИ
между Емили Витрал (проба № 1, партида 95-233)
и Никол Витрал (проба № 2, партида 95-237)
Резултати: отрицателни.
Не е възможна никаква роднинска връзка.
Степен на достоверност: 99, 94513%.
Марк остави листа на масата. Всъщност по-скоро го хвърли, както човек хвърля изгоряла клечка кибрит. Никол направи същото, а после седна, или по-скоро потъна в дивана.
И двата теста за роднински връзки бяха отрицателни!
Със заекване Марк едва чуто попита:
– Какво означава това?
– Кредюл Гран-Дюк си беше шегаджия, не мислиш ли?
– Ти беше ли в течение?
– Не, Марк. Успокой се! Никой не е бил в течение. Освен Гран-Дюк, естествено. Преди три години прочетох резултатите от теста и от три години знам, че Емили не е моя внучка. Че Емили е загинала при катастрофата на еърбъса. Смятах, че съм отгледала Лиз-Роз дьо Карвил... Бях се примирила с тази мисъл. Бях приела този факт, когато ѝ дадох пръстена със сапфира на осемнадесетия ѝ рожден ден. Накрая почти се радвах.
Никол замълча за миг и подръпна шала, който бе метнала на раменете си, за да го нагласи върху закопчаната чак до брадичката ѝ блузка. Гледаше нежно Марк.