Момиче на пружина

Три мъжки госпожички цвърчаха и се смееха под сянката на бананово дърво. Каня им се усмихна. Хубави момчета бяха. Или трябваше да каже момичета? Определено приличаха на момичета. А щом обичаха един фаранг, значи бяха и глупави в добавка.

— Аз съм Кип — каза единият от тях. — Доктора го масажират. — Кимна към синята вода в басейна. — Можете да го изчакате тук.

Солената миризма на океана се усещаше силно. Каня отиде при парапета на площадката. Под нея вълните се плискаха и пенеха бели в пясъчен плаж. Бризът я погали чист, свеж и я зареди с непривичен оптимизъм след клаустрофобичната смрад на сгушилия се зад дигите си Банкок.

Пое дълбоко въздух, наслаждавайки се на солта и вятъра. Пеперуда долетя отнякъде и кацна на парапета. Затвори пъстрите си крилца. Отвори ги нежно. И после пак, и пак, коктейл от бяло и кобалтовосиньо, златно и черно.

Каня я гледаше омагьосана, поразена от красотата ѝ, от това шеметно доказателство за съществуването на друг, по-широк свят извън нейния. Питаше се какъв ли копнеж е довел пеперудата тук, при това грозно имение и неговия странен чуждоземски затворник. Красотата често биваше спорна, но не и в това си проявление. Създавайки пеперудата, природата се беше развихрила до лудост.

Каня се наведе предпазливо към кацналата на парапета пеперуда. Беше толкова уязвима — нечия невнимателна ръка лесно можеше да я смачка, без дори да си даде сметка за стореното.

Посегна внимателно с пръст. Пеперудата трепна, но после позволи на Каня да я прибута нежно в шепата си. Дошла беше от много далеч. Сигурно беше уморена. Толкова уморена, колкото се чувстваше Каня. Прелетяла беше континенти. Прекосила бе високи степи и изумрудени джунгли, за да кацне тук, сред хибискуси и теракотени плочки, за да я подържи Каня в ръката си и да се порадва на хубостта ѝ. Толкова дълъг път беше изминала.

Каня стисна ръката си в юмрук. Отвори я и по плочките се посипа прашец. Парченца от крилца и смачкано телце. Изкуствено създаден опрашващ организъм, довян от някоя лаборатория на „ПурКал“.

Пружинките нямаха души. Но бяха красиви.

Зад нея се чу плисък. Кип си беше облякъл бански костюм. Плуваше под водата, после изскочи на повърхността, приглади дългата си черна коса, обърна се и подхвана нова дължина. Каня се загледа в него, в изящните движения на синия бански костюм и кафявите крайници. Хубаво момиче. Наслада за окото.

Най-накрая демонът се довлече с инвалидната си количка до ръба на басейна. Изглеждаше много по-зле от последния път, когато го беше видяла. Растежът фа’ган беше покрил гърлото му и пълзеше към едното ухо. Упорита инфекция, с която фарангът се бореше въпреки песимистичните прогнози на лекарите. Седеше в инвалидна количка, бутана от помощник. Тънко одеяло покриваше краката му.