Империя на бури

Лизандра забеляза първа.

Надигна се в леглото с лъснали от животинска възбуда очи и загледа как лунната светлина сияе върху кървавите символи. Елин и Роуан скочиха на крака. Дориан просто се взираше в знаците, в снопа бяла светлина, проникващ през отворените балконски врати.

И сякаш самата светлина служеше като порта, снопът лунни лъчи придоби почти човешка форма.

Призрачната фигура мъждукаше като излязла от нечий сън.

Косъмчетата по ръцете на Дориан настръхнаха. И той прояви благоразумието да стане от стола си, за да коленичи със сведена глава.

Само той го направи. В този миг осъзнаваше, че единствено той бе разговарял с Гавин, другаря на Елена. Преди много, много време – в един друг живот. Не смееше да се замисли как би възприела факта, че сега носеше меча му Дамарис. Елин не си го беше поискала, а и като че ли нямаше такова намерение.

Приглушеният далечен женски глас като че мъждукаше заедно с фигурата.

– Твърде... далеч – каза ведър младежки глас.

Елин пристъпи напред и затвори древните магически книги, тръсвайки шумно едната върху другата.

– Е, Рифтхолд не е особено удачно място за срещи в момента, а гробницата ти е разрушена, така че това е положението.

Дориан вдигна глава и погледът му запрескача между мержелеещата фигура от лунна светлина и младата кралица от плът и кръв.

Размитото тяло на Елена изчезна и се появи отново, сякаш дори вятърът я смущаваше.

– Не мога... да се задържа...

– Тогава ще побързам – отвърна с остър като бръснач глас Елин. – Край на игричките. Край на полуистините. Защо днес дойде Деанна? Разбирам: важно е да намеря Ключалката. Но какво представлява тя? И ми обясни защо ме нарече Обещаната кралица.

Думите й като че удариха предшественицата му подобно на светкавица и тя се появи в телесен вид.

Беше прелестна: лицето й – младо и мрачно, косата й – дълга и сребристобяла като на Манон, а очите й... Смайващо, зашеметяващо сини. Впери ги в него, докато призрачен ветрец развяваше светлата й рокля.

– Стани, млади кралю.

Елин изсумтя.

– Може ли да не си играем на древни духове?

Ала Елена просто огледа Роуан и Едион. Тя преглътна и слабата й светла шия подскочи леко.

А Елин, боговете да са им на помощ, щракна с пръсти към кралицата – веднъж, два пъти, – за да привлече вниманието й.

– Ехо, Елена – провлачи тя, – радвам се да те видя. Доста време мина. Ще ми отговориш ли на няколко въпроса?

В очите на мъртвата кралица просветна раздразнение. Въпреки това брадичката й остана вдигната, а стройните й рамене изправени.

– Нямам много време. Връзката се поддържа трудно толкова далеч от Рифтхолд.