Убийството на султана

– И това било от полза – отне ми думата най-известният в страната османски историк. – Де да беше се задълбочило неразбирателството помежду им и час по-скоро сломена съпротивата им, но не станало. Огромната ни армия пред стените ги заставила да се обединят. Както и да е, втората атака срещу крепостта започнала на 7 май, десет дни след победата в Златния рог. Времето вече се затопляло и когато топовете млъкнели, вместо изгарящия ноздрите барутен мирис се разнасял вълшебен аромат на цветя и пролетта напомняла за себе си. В една прохладна нощ, когато човек би предпочел любовта пред войната, нашите щурмували стените за втори път. Имам предвид специално частта между Едирнекапъ и „Топкапъ“. В атаката, започнала по залез слънце, съвсем неочаквано за защитниците участвали около трийсет хиляди войници. Те щурмували стените на живот и смърт със стълби, въжета с куки и тарани. Стрелите, снарядите, гръцкият огън и камъните се сипели като дъжд, но те се предпазвали с щитове, опитвайки се да влязат в града. Жалко, че усилията, кървавата атака и проявата на храброст, продължили часове наред, останали безуспешни. Но не се предали и на следващия ден оръдията ни загърмели по-силно и непрестанно. Хилядолетните стени били поставяни дни наред пред трудно изпитание от тежките удари на каменните гюлета. Третият щурм срещу крепостта бил проведен през нощта на 12 май. Този път Мехмед наредил атака срещу стените по склона към Златния рог, тоест района при Егрикапъ. Отново човешки тела срещу острите стрели, копията и изгарящия серен огън, отново леещи се реки от кръв, отново нечувано геройство, но за жалост отново отстъпление… Ако не посочим другия фронт, където самоотвержено и храбро се е водила сухопътна битка, историята на обсадата би била непълна. Атакуващата по море и суша армия опитала нещо неочаквано за превземането на града. Сражения в тунелите… Тоест опит за прокопаване на тунели под стените, по които да се влезе в града. Изкопчиите от частите под командването на Заганос паша били смели майстори, докарани от сребърните мини в Сърбия. Изкопаването на първия тунел започнало близо до Едирнекапъ. Но поради твърдата и камениста почва позицията била подменена с Егрикапъ. Целта била преминаване под стените, защитаващи двореца „Влахерна“. За съжаление защитниците забелязали тунела на 16 май. Екип под командването на инженер Йохан Грант веднага започнал прокопаването на насрещен тунел. Не след дълго Грант и работниците му проникнали в нашия тунел и подпалили подпорите и укрепленията. Тунелът се срутил и десетки наши войници загинали под земята. Но веднага започнало прокопаването на нов. А Грант като майстор в лова на къртици продължавал да открива и пали тунелите. Казват, че безмилостната борба продължила до последните дни на обсадата.