Убийството на султана
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2248-6
- Переводчик: Елен Кирчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убийството на султана». Краткое содержание книги:
И без да му даде възможност за отговор, пак се обърна към групата:
– Така както претърпените поражения ни разочароват дори днес, емоциите в ожесточеното сражение се изостряли още повече, хората били много по-чувствителни. Дотолкова, че сред войниците се надигнал ропот, а някои започнали да разпространяват зловредни слухове, че градът е омагьосан и не може да бъде превзет. Би било наивно да се мисли, че тъпчещата на място точно седем седмици, геройски щурмуваща стените без никакъв резултат войска не се е поддала на мълвата. Уведомен за случилото се, султанът, който винаги научавал всичко, сменил тактиката. Изпроводил пратеник при императора да му съобщи, че е безсмислено да се пролива повече кръв и ако предаде града, няма да пострадат нито жителите, нито имотите им. Но отговорът бил категоричен: „Предаването на Константинопол не е нито мое, нито нечие друго право. Ако има нещо за предаване, то са посветените ни на града души.“
През тези дни в султанската шатра бил пристигнал гост от Унгария; пратеник, донесъл вестта за интронацията на новия крал Владислав. След като се представил на султана, той се срещнал с великия везир Чандарлъ Халил и настоял за прекратяване на обсадата, защото в противен случай унгарците щели да бъдат задължени да подпомогнат защитниците. Докато османските държавници се опитвали да проумеят дали казва истината, или блъфира, новината за наближаващата града папска флота от трийсет галери светкавично плъзнала сред войската. Положението било критично. Младият султан незабавно свикал военен съвет. На него присъствали не само везирите, а и най-висшите командващи и духовници. Тук по-ясно се чул гласът на Чандарлъ, който от самото начало бил против обсадата. Съвсем решително заявил: „Веднага да вдигаме обсадата. В противен случай ще останем сред унгарците в гръб, папската флота в морето и константинополските сили отпред и ще претърпим тежки загуби.“
Било напрегнато съвещание. Определящо съдбата на седмия османски владетел Мехмед и на Константинопол. Съветът на великия везир бил логичен, през петдесетте дни на обсадата не бил постигнат значителен успех, а бъдещ такъв бил съмнителен. Впил поглед в една точка, Мехмед мълчаливо слушал изказването на може би най-опитния от управлявалото османците четири поколения наред семейство Чандарлъ везир. Докато думите се нижели, лицето му все повече пребледнявало и може би си спомнял как везирът подло го детронирал преди седем години. Захапал долна устна, криел погледа си, защото не желаел някой да съзре бушуващата в душата му буря.
Когато Чандарлъ Халил завършил изказването си, настъпила дълбока тишина. Уплаха, съжаление или отстъпление? И точно в този мъчителен момент думата взел Заганос паша. Опитвал се да държи изправено умореното си на бойното поле тяло, а на фона на потъмнялото от пролетното слънце лице очите му просветвали като два остри ножа. Започнал изказването си с думите, че великият везир е сериозно заблуден. Казал, че мисълта за вдигане на обсадата е унизителна, и твърдо заявил: „Константинийе е тежко ранен. Защитниците губят надежда. Унгарците лъжат, че ще изпратят войска срещу нас, а папската флота в морето е химера. Противниците ни никога няма да се обединят. Защото за тях религията е по-важна от града“, и погледнал умолително младия султан. „Константинийе Ви е предрешен улов, господарю… Очаква Ви ранен зад стените. Ако оставите тази прекрасна сърна и си заминете, ще бъде жалко, защото друг ще отнесе свещения улов, който ранихте.“
Младият падишах извърнал застиналия си поглед. Очите му блеснали също като тези на Заганос паша. Но преди да отговори, се намесил учителят му Акшемседдин: „Прав е Заганос паша. Аллах ти е отредил този град. Не отблъсквай дадения ти свише шанс. Погледите на жертвите ни са насочени към теб. Не предизвиквай клетвите им. В никакъв случай не се съмнявай в победата. Не опетнявай паметта на дедите си. Пророчеството на Мохамед е с теб, както и смелите ни воини, на твоя страна е и съдбата. Виж как насреща ти Константинийе очаква да го вземеш. Колко още да чака, върви го превземи!“
Великият везир повече не могъл да възрази. Султан Мехмед Хан огледал бойните си другари, сякаш Чандарлъ Халил го нямало и дори никога не е съществувал. Показвайки, че всеки от тях е ценен за него, казал: „Хей, мои способни паши, юначни воини, храбри мъже и другари по оръжие. Когато дойдохме пред тази крепост, заварихме ровове като пропасти, стени като планини и море с дяволски капани… Но запълнихме рововете и ги превърнахме в равнини, продупчихме стените и проправихме път, превзехме морето и го прочистихме от дяволите. Константинийе вече е в ръцете ни. Още един напън… Решителност, честност и вярност… Храброст, ум и самоотверженост… Зная, че ги показвате вече петдесет дни. Зная, че никой не може да ви оспори самоотвержеността, никой не може да ви отрече героизма. Но малко остана до победата. Петдесетдневните ни усилия сломиха съпротивата на обсадените, убиха надеждите им и те са в тежко положение. Един напън… Само един последен напън. След него Кралицата на градовете ще бъде наша.“ И този напън бил през нощта на 28 срещу 29 май.