Убийството на султана
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2248-6
- Переводчик: Елен Кирчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убийството на султана». Краткое содержание книги:
Тахир Хакъ замълча… Групата и звук не издаваше. Странна работа, дори снеговалежът намаля, сякаш не искаше да пропусне разказа. Белите снежинки се топяха и изчезваха, преди да докоснат земята. Красноречивият ни ръководител вече се настройваше за последния напън, когато Бахри го прекъсна:
– И кой е бил прав? – Този път не търсеше под вола теле от прекален национализъм, а наистина се интересуваше. – Наистина ли градът е бил готов да се предаде? Или Завоевателя е искал да повдигне бойния дух?
Тахир Хакъ кимна изключително сериозно, сякаш беше един от отговорните паши във военния съвет и след малко щеше да нареди щурма на войниците си:
– И двете. Градът бил съсипан, но защитниците на крепостта още не възнамерявали да се предадат. Въпреки умората, пораженията и дори липсата на надежда все още имали сили за бой. И вярвали, че трябва да умрат за този град – замълча. – Но не бързайте, нека не подминаваме току-така – и отново придоби загадъчно изражение. Обърна засенчения от каскета поглед към мен: – Да, професор Серхазин, мисля, че тук трябва да вземете думата – и влезе в ролята на военен кореспондент. – Заповядайте, слушаме ви: какво е било положението в Константинийе на 29 май 1453-та?
– Ужасяващо – започнах веднага, за да задържа вълнението от разказа. Какво глупаво определение след емоционалното изказване на Тахир Хакъ. Но нямаше по-точно. – Ужасяващо. Въпреки че са удържали срещу нашите цели петдесет дни, защитниците вече били загубили боен дух. Защото градът бил толкова плътно обсаден, че хората не можели дъх да си поемат. Всички – и наяве, и насън – живеели в някакъв кошмар. Чувствал се остър недостиг на провизии. Населението се страхувало от зарази. И папските кораби въобще не се виждали на хоризонта. Както казах преди малко, въпреки всички несгоди хората чакали спасение от Дева Мария. Очаквали знак за спасение от небето. Обаче разпространяващите се предсказания не вдъхвали надежда. Изглеждало, че Иисус и Богородица закрилница са отвърнали очи от тях. И един инцидент допълнително съкрушил надеждите.
Случило се няколко дни преди 29 май. Предвождана от духовници, многолюдна тълпа с икони на Богородица, молитви и песнопения решила да извърви пътя от Златния рог до Мраморно море. Целта им била да преминат по стените, за да повдигнат духа на защитниците и да призоват светците на помощ. Но още в началото на похода иконата на Дева Мария изведнъж паднала. Опитали се да я вдигнат, но тя била като прикована в земята и колкото и да се мъчили, не успели да я изправят. След доста усилия все пак я вдигнали, но в този момент започнала ужасяваща буря. Небето се продънило; дъжд на капки колкото биволско око, последван от градушка като орехи, се посипали върху множеството. За кратко време градските улици се превърнали в реки. Ако възрастните не държали децата, водата щяла да ги отнесе в морето. Така походът не завършил. Хората сметнали това за трагично предзнаменование. Но лошите поличби не спрели дотук. На следващия ден Константинопол бил обвит в плътна мъгла. Когато след часове се разнесла, над „Света София“ се появил жълт лъч. Той се издигнал бавно от великолепния купол към небето. Хората изпаднали в ужас. Защото Иисус бил светлина и явно ги напускал.
Всички тези поличби отново съживили суеверията. Според едно предсказание както градът бил построен от император Константин, така и краят му щял да настъпи при император със същото име. Дали вече не идвал този ден? Започналият съществуването си с Константин град с Константин ли щял да го завърши?
Според друго предсказание градът не можел да падне по пълнолуние. Защото при паганите77закрилница на града била Хеката, богинята на луната. Докато сребърните лунни лъчи огрявали стените, градът бил в безопасност. Но точно по това време започнало лунно затъмнение, продължило часове. Всички тези поличби не били на добро. Песимизмът причинил по-големи психически травми, отколкото османската армия. Тогава хората се запътили към „Света София“. Нека си припомним, че откакто в този най-голям православен храм се отслужила литургия заедно с католиците, хората го смятали за опетнен и не влизали в него. Обаче след петдесет и повече дневната обсада те били толкова отчаяни и нещастни, че забравили верските различия и се подслонили там с надеждата Господ да се смили над тях.
77
Неретляните (познати също като неретвани и пагани) са славяните, населявали междуречието на Цетина и Неретва през IX–XI век. – Б.пр.