Убийството на султана
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2248-6
- Переводчик: Елен Кирчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убийството на султана». Краткое содержание книги:
Покритите с шапки и барети глави веднага се обърнаха към стените.
– Нали виждате рова пред стените. Сега там са обработваеми градини. Между нас казано, там се отглеждат най-вкусните зеленчуци в Истанбул. Марули, краставици, джоджен и все още ароматни домати… Виждате, че зад рова започват външните стени. После има празнина и следват вътрешните стени. Тоест воините на Мехмед трябвало под обстрел да преминат първо този ров, да се сражават с войниците по външните стени и след като ги неутрализират, да прекосят празното пространство до вътрешните стени… Това са такова геройство и безгранична смелост, че всички отбелязват самоотвержеността на нашите бойци. Ето как го описва в дневника си Николо Барбаро:
„Войниците на султана прииждаха до стените, никой не се боеше от смъртта, сражаваха се като лъвове. Когато някой паднеше, другарите му го вдигаха на гръб и го изкачваха до стените. Нашите воини се прицелваха в носещите на гръб мъртвите бойци и понякога улучваха и мъртвеца, и носещия го другар. Но турците провождаха други войници, които да отнесат труповете. Предпочитаха смъртта на десет, отколкото труп пред стените.“ Да, стените са били свидетели на такива подвизи. А какво е ставало зад тях?
След въпроса на Тахир Хакъ всички без изключение се обърнаха към мен.
– Защо се мръщиш, Мющак? След като през 1453 г. не е имало телевизия, ти и аз трябва да разкажем безпристрастно за обсадата.
Не се оплаквах, но за да не демонстрирам прекомерен възторг, измрънках:
– Защо пък все аз да разказвам за губещите? Може да искам да разкажа за случващото се в славната османска армия!
Погледна ме изненадано:
– Не искаш, не искаш. Понеже им симпатизираш повече от мен – и се обърна към групата: – Мющак винаги е на страната на губещите. Сърцето му е толкова меко, че съжалява и враговете.
После се кротна и любопитно се вгледа в групата. За да не предизвиквам съмнения към нас сред непознати хора, рекох:
– Добре, професоре, както намерите за добре.
Това го успокои и подметна:
– Не го слушайте какво говори. Още от вчера няма търпение да разкаже за случилото се в Константинопол. А и по тези земи едва ли някой може да разкаже по-добре от него какво е ставало в града през пролетта на 1453 г.
– Добре, професоре, стига хвалби, ще разкажа…
– Майтапът настрана, Мющак – каза сериозно професорът. – Много се уморих – гласът му едва се чуваше.
– Разбрах, починете си. Ако желаете, аз ще разкажа и вашата част.
– Не си толкова спец – избухна престорено, – никога няма да ти оставя превземането на града.
Сгушилата се един в друг заради засилващия се снеговалеж група отново избухна в смях.
– В автобуса споменах за очакваната от Константин Драгаш флота на християнските държави – започнах. – При обсадата на града все още нямало и помен от нея. Може да се каже, че императорът и населението били сериозно разтревожени, но все пак таяли надежда до последния ден. Разбрал, че няма да получи помощ от папата, Константин прибягнал до отбрана със собствени сили. На 2 април, преди османската армия да стигне до стените на Константинопол, била пусната прословутата верига на входа към Златния рог. И незабавно започнало изкопаването на ровове пред стените. От обсадата на бащата на Мехмед, Мурад II, до този момент – близо трийсет години – тези ровове били затрупани с пръст и заравнени, тъй като градът не бил преживял войни. Командири, рицари и воини се хванали за лопатите и започнали да копаят рововете. До завършването на тази съществена дейност били разпределени и отговорностите на бойците.
Погледнах Тахир Хакъ, опитващ се да се стопли с ръце в джобовете на палтото, и продължих:
– Професорът разказа за дислоцирането на обсадилата Константинопол османска армия, започвайки от Златния рог, а аз ще изброя защитниците зад стените: най-елитните офицери начело с епископа на остров Хиос – Леонардо, отбранявали стената близо до Златния рог, където се намирала Ксилопорта