Убийството на султана
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2248-6
- Переводчик: Елен Кирчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убийството на султана». Краткое содержание книги:
Най-странното беше липсата на възражения от страна на Тахир Хакъ. Друг път щеше да се намеси в разказа ми много преди приятеля си Бахри. Е, не толкова грубо като него, а по-фино, с по-въздействащи изрази. Щеше да обясни, че поддържането на някоя страна във войната е присъщо на творците, но при научно изследване е не само наивно, а и ненужно. Прав е, заемането на страната не само на победителите, но и на победените пречи на обективността и може да породи впечатление, далечно от действителността. Но нашият педантичен професор не беше забелязал това. Защото имаше угризения на съвестта. И се страхуваше да не се превърне волно или неволно в причина за смъртта на Нюзхет. Вероятно с нетърпение очакваше края на обиколката, за да поговори с Четин. Още преди да завърша разказа си, каза:
– По време на обсадата нашите извършили четири големи атаки срещу крепостта – върна ни към дните на войната. – Първата била на 18 април. На дванайсетия ден от обсадата… Продължилият дни наред оръдеен обстрел причинил тежки загуби за отбраната, били ранени и убити десетки воини и най-същественото – подобните на непроходими планини стени станали целите на дупки. Но защитниците не стояли със скръстени ръце, стискали зъби и се опитвали да запушат пробойните, да покрият дупките на крепостните кули с тухли или поне да ги укрепят с чували пясък или да закрият отворите с дървесни стволове, храсти и клечки. Младият султан вярвал, че моментът е настъпил, и смятал, че чрез този пръв набег с войниците към стените ще прецени както собствената си сила, така и съпротивата на обсадените. Нападението било извършено в непрогледен мрак. Когато спусналите се в рововете еничари преценили, че са достатъчно близо до стените, запалили факлите и под думкането на тъпани и зурни едновременно нападнали вражеските позиции. Метнали въжетата с куки по разрушените стени, опрели подвижните стълби и се опитали да преодолеят неприятелския рубеж. Истински героични усилия. Макар и със закъснение защитниците на стените забелязали щурма и започнали да отблъскват нападателите със стрели, копия и саби. В предните редици се сражавал Джовани Джустиниани, който създавал големи главоболия на нашите по време на обсадата. Битката продължила четири часа. За съжаление в края на тези кошмарни часове нашите били принудени да се оттеглят. Несъмнено султан Мехмед не си е мислил, че с тази атака ще превземе града. Все пак оттеглянето го разочаровало, но за съжаление провалите щели да следват един след друг и два дни по-късно, на 20 април, щяло да дойде поражението в морето, за което разказах преди малко. Но младият султан, неприемащ загуба, нямало да се откаже и с навлизането на 22 април в Златния рог щял да срине бойния дух на врага.
Огледа внимателно групата като учител, проверяващ дали учениците го слушат.
– Разбрахте ли за какво говоря?
Сред бавно прехвърчащите снежинки закимаха глави с барети и шапки.
– Разбрахме, естествено… За прекарването на корабите по сушата…
Тахир Хакъ се усмихна доволно и щастливо.
– Хубаво, а кога се е състояла битката в Златния рог? Когато сме потопили вражеската галера…
– На 28 април – втурна се възторжената обожателка на професора, госпожа Жале. – Капитан на потопената галера бил Джакомо Коко.
Говореше с апломб, сякаш малкият спор одеве я беше окуражил – изглежда, беше забравила студа и умората.
– Да, името на потопения с кораба си капитан било Джакомо Коко – повтори опитният ни водач. – Това поражение довело до оттеглянето на ромеите. Нали така, Мющак?
Спипа ме точно когато тупах с крака да се стопля.
– Да, да… – и като забелязах, че ме гледа очаквателно, се стегнах и заизреждах: – Както каза професор Тахир, латинците са възнамерявали с ненадейна клопка да подпалят корабите ни в Златния рог. Разбира се, обсъжданият детайлно часове наред план е бил пазен в строга тайна. По-скоро те са мислели така. Но далновидният султан бил информиран още след първото съвещание. В онези дни разузнаването е било изключително важно и сведенията на агентите са стрували купчини злато. Съвсем естествено нашите са имали много шпиони в Константинопол. Уведоменият за клопката султан Мехмед Хан започнал подготовка в очакване на врага, без да каже никому и в пълна тайна. Както вече знаете, сражението завършило с големи загуби за латинците. Това дало повод на венецианците да обвинят генуезците от Галата в информиране на турците. Спорът щял да се разрасне, но се намесил Константин и го прекратил. Но през цялото време на обсадата не престанали да се нападат взаимно нито латинците и константинополци, нито венецианци и генуезци.