Убийството на султана

И само гражданите ли? Държавниците също предусещали приближаващата беда. На едно съвещание била подхвърлена идеята императорът да напусне града със семейството си. Всички били съгласни. Но Константин отказал, без дори да се замисли. Решително заявил: „Вместо безчестен живот след падането на Константинопол предпочитам да ме погребат в земята му. Ще се бием – или ще спечелим, или ще загинем. Всяко едно е по-добро от живот в страх.“ Говори се, че участниците в съвещанието не могли да сдържат сълзите си.

– Да, едната страна губи, другата побеждава – пак се обади Тахир Хакъ. Изглеждаше опечален. За пръв път го виждах такъв; дали и той не се вълнуваше като мен? Или смъртта на Нюзхет го беше променила? – Човещина – разпери ръце. -

Жалко, но историята се пише с кръв. Винаги и навсякъде… – изражението му се промени, опита да се усмихне. – Измръзнахте ли? Отзад се намира музеят на Завоевателя… Ако искате, да влезем. Има великолепна панорама на 29 май, като я разгледате, ще разберете събитията по-добре. Там можем да довършим разказа.

– Не, господин Тахир – възрази госпожа Жале. – Нека продължим тук… Няма по-съвършена картина от сцената, която предизвика в представите ни разказът ви.

Най-много се изненадах от баритона на Бахри:

– Права е госпожата – рече, подсмърчайки от студа. – Нали тук се е разиграло всичко? Да останем на същото място. Няма да замръзнем.

След като никой не възрази, професорът получи възможност да стигне до последния ден на обсадата:

– Ранните часове на вторник, 29 май… Константинопол е потънал в злокобно мълчание в хладната пролетна нощ. Генуезецът часовой на стената, опрял гръб в полуразрушена кула, слушал песента на щурците. Внезапно чул друг звук. Нещо като стенание, засилващо се все повече. Наострил уши. Лек повей носел звука откъм османския рубеж и той резонирал в стената. Часовоят ясно доловил арабска реч. „Аллах акбар… Аллах акбар…78“ Звукът идвал от бреговете на Златния рог, разливал се на вълни по стените и достигал до Мраморно море. Още преди часовоят да призове към оръжие стените, мостовете, портите, дворците, църквите, домовете и целият град заедно с уплашените си жители потреперили от познатия възглас. Вече и щурците замлъкнали. Гигантските оръдия на Мехмед открили огън по стените. В османския стан засвирили победни тръби, задумкали тъпани. Зад стените настъпила паника. Първо забили църковните камбани. Безспирно биели чановете на всички християнски храмове в града, от малките до манастирските, и като ерихонски тръби сякаш възвестявали приближаващата беда. Започвало генералното настъпление.