Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
Хората, край които минаваше, го сочеха с пръст и шушукаха, сякаш си набелязваха онзи от враговете, който трябваше да бъде повален най-напред.
Слязоха от конете пред катедралата и веднага се появиха няколко слуги, които трябваше да се погрижат за животните. Докато се отправяше към Магнус, Арн хвърли подозрителни погледи около себе си и нагоре към епископския замък. Магнус очевидно не се бе съвсем възстановил от ергенската вечер в Биелбо, но пък я смяташе за успешна. Този път не му се беше наложило да се изправя срещу старчета и свещеници и затова бе успял да грабне короната на победителя, изплъзнала му се в Арнес.
Подаръкът, предназначен за младоженката, представляваше солидна златна огърлица с червени камъни. Първо ярл Ерик я подаде на Арн, който я предостави на сина си, а последният несръчно я постави около врата на Ингрид Улве, над червената й мантия.
Тогава Суне Сик донесе подаръка на жениха: франкски меч, чиято ножница беше покрита със злато и сребро, а предпазителят на дръжката — със скъпоценни камъни. Ингрид Улве го препаса на кръста на Магнус, а Арн си каза, че такъв меч е по-подходящ за празник отколкото за битка.
Епископът благослови младоженците, които му целунаха ръка. След това тези, които успяха да си намерят място, влязоха, за да присъстват на месата. А тя бе кратка, защото гостите повече бързаха да опитат от земните радости отколкото от небесното блаженство.
През целия път от катедралата до кралската ферма Стенг, където щеше да се състои празненството, нямаше и следа от опасност.
Макар да бе стара и разположена на открито, тази ферма беше най-красивата постройка в Линшьопинг. Суне Сик и без това я поддържаше в добро състояние, но със сигурност искаше да покаже, че когато посреща гости, го прави така, както подобава на кралския брат. Всъщност, в Линшьопинг всички Сверкери считаха кралските ферми за своя собственост.
Две редици солидни дървени колони поддържаха покрива на голямата зала. Те бяха боядисани в червено, сякаш за да бъдат прикрити нечестивите изображения върху тях. Разпятията и изображенията на Христос, окачени между факлите, като че трябваше да отблъскват злото.
Арн и Сесилия очакваха също толкова мрачна вечер, като онази в Биелбо. Но още със заемането на местата Биргер Бруса и Суне Сик показаха, че желаят доброто настроение да властва сред гостите. Напразно се питаха за причината за тази внезапна промяна в отношението. Сесилия направи опит да разбере нещо от майката на младоженката — Валевска, но без особен резултат, тъй като последната говореше само полски.
Седнал далеч от Арн и Сесилия, епископът също изглеждаше доста приятелски и добре разположен и веднага след като се чукна с Биргер Бруса и Суне Сик, се обърна към тях. На гощавката нямаше вино. Въпреки че бяха решили да не докосват сервираната им бира, Арн и Сесилия не можаха да откажат — толкова много бяха отправените към тях неочаквани приятелски жестове. На няколко пъти самият Арн остана изненадан от хвалбите на Биргер Бруса по адрес на Суне Сик, произнесени като от истински роднина и приятел и то на достатъчно висок глас, че Арн да ги чуе.
Оттеглянето на младоженците в покоите им се случи по-рано от предвиденото, тъй като множеството желаеше да се освободи от тази формалност, за да си отдъхне. Благодарение на брака между Магнус Монешьолд и Ингрид Улве, Сверкери и Фолкунги щяха да имат обща кръв и щеше да се избегне всеки риск от пожари, убийства и предателства.
Постройката на брега на реката, където се помещаваше брачното ложе, беше пазена от еднакъв брой стражи от всеки лагер. Отличаваха се хората в синьо — те стояха изправени, понеже не бяха пили.
След танците младоженката беше изведена от членовете на семейството си извън голямата зала. Тези, които останаха вътре, наостриха слух, сякаш се опасяваха, че ще чуят викове и тракане на оръжия. Но всичко изглеждаше спокойно.
Решителният миг настъпи малко по-късно, когато Магнус Монешьолд и Фолкунгите тръгнаха да излизат.
Докато минаваше между запалените факли, Арн притисна Сесилия близо до себе си и внимателно разхлаби колана, на който се крепеше мечът му. Без да продумат, те наведоха глави, молейки се за помиряването на двете фамилии.
Нищо не се случи. Скоро те се озоваха край брачното ложе, където, хванати за ръка и много весели, вече се бяха настанили младоженците, пременени в бели ленени ризи. Епископът произнесе кратка молитва, след което Биргер Бруса и Суне Сик преметнаха брачното покривало върху красивата брюнетка Ингрид Улве и рижавия здравеняк Магнус Монешьолд.
Всички въздъхнаха вътрешно с облекчение. Суне Сик протегна двете си ръце към Арн, благодарейки на Бога за помирението и заклевайки се, че вече не съществува кръвна вражда помежду им. Бяха станали съответно свекър и тъст на детето на другия и отсега нататък бяха кръвно свързани.