Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Роуан лесно я парира. Оръжията им се сблъскаха, разделиха се и пак се сблъскаха.
Кучешките му зъби просветнаха.
- Трябва да се храниш.
- Трябва да тренирам.
Не можеше да спре - да потисне тази потребност да върши нещо. Да се движи.
Колкото и пъти да замахваше с меча, продължаваше да усеща оковите. А спреше ли да си почине, чувстваше магията си. Стаена в очакване.
Сякаш открехваше око с прозявка.
Тя сключи челюсти и нападна наново.
Роуан парираше всеки от ударите ѝ. Очевидно започваше да става непохватна. И той нарочно ѝ позволяваше да продължи, вместо да се възползва от безкрайните възможности да я надвие.
Елин обаче не биваше да спира. Навсякъде около тях вилнееше война. Умираха хора. А нея я бяха заключили в онази проклета кутия, разчленявали я бяха отново и отново, безпомощно окована...
Роуан атакува толкова светкавично, че тя не смогна да проследи движението му. Но я обрече не друго, а кракът, който ѝ подложи, запращайки я на земята.
Коленете ѝ изреваха от болка, охлузени дори през панталона, а кинжалът изхвърча от ръката ѝ.
- Аз печеля - рече задъхано Роуан. - Да ядем!
Елин го стрелна гневно.
- Още един рунд.
Той прибра меча в ножницата си.
- След закуска.
Тя изръмжа. Той ѝ изръмжа в отговор.
- Не ставай глупава - предупреди я. - Ще загубиш новооформените си мускули, ако не осигуриш храна на тялото си. Така че... ела да ядем. А ако след това още ти се тренира, ще тренираме. - Роуан ѝ подаде татуираната си ръка. - Макар че вероятно ще повърнеш.
Или от физическото натоварване, или от подозрителните готварски умения на собственика на странноприемницата.
Но Елин на свой ред поде:
- Умират хора. В Терасен. В... навсякъде. Умират хора, Роуан.
- Закуската няма да промени нищо. - Устните ѝ се извиха в ядна гримаса, но той я прекъсна: - Знам, че умират хора. Ще им помогнем. Само че на теб ще ти трябват сили, в противен случай няма да успееш.
Истина. Вреченият ѝ ѝ казваше истината. И все пак ги виждаше, чуваше ги. Умиращите, уплашени хора.
Чиито писъци толкова често звучаха като нейните собствени.
Роуан размърда подканващо пръсти. Тръгваме ли?
Елин се намръщи, но пое ръката му и не се възпротиви, когато я издърпа на крака. Толкова си досаден.
Той преметна ръка през раменете ѝ. Това е най-любезната обида, с която някога си ме удостоявала.
***
Елида се мъчеше да не прави физиономии пред сивкавата овесена каша, изпускаща пара пред нея. Най-вече защото стопанинът на странноприемницата ги наблюдаваше от сенките зад тезгяха в пивницата. Седнала на една от миниатюрните обли маси в занемареното помещение, Елида срещна погледа на Гавриел, който също побутваше с лъжица кашата си.
Накрая я вдигна към устата си. Бавно.
Елида изцъкли очи. Изцъкли ги още повече, когато елфът отвори уста и пъхна лъжицата вътре.
И преглътна шумно. Едва прикривайки неприятната си тръпка.
Елида сдържа някак усмивката си заради злощастното изражение в очите на Пумата. Елин и Роуан тъкмо приключваха същата битка, когато тя прекрачи прага на пивницата преди няколко минути. Кралицата ѝ пожела успех, преди да се върне на двора.
Елида не я беше зървала да се заседява на дадено място за повече, отколкото траеше едно хранене. Или най-много през часовете, в които ги обучаваше на Знаците на Уирда по настояване на Роуан.
Все пак те я бяха измъкнали от оковите, обяснил бе принцът. И щом илкените бяха неподатливи на собствената им магия, древните символи навярно щяха да са им от полза. Както във физическите, така и при магическите битки.
Толкова причудливи, сложни символи. Елида не можеше да чете на собствения си език, от цяла вечност не бе опитвала. И едва ли скоро щеше да ѝ се отдаде възможност. Но ако с научаването на тези знаци, можеше да помогне на спътниците си... щеше да опита. Вече знаеше няколко от тях.
Гавриел се престраши с още една лъжица каша и се поусмихна сковано на собственика на странноприемницата. Мъжът изглеждаше толкова облекчен, че Елида взе собствената си лъжица и преглътна малко каша. Беше блудкава и с лек кисел привкус - сол ли ѝ беше сложил вместо захар? Но поне беше гореща.
Гавриел отново надникна към нея и Елида пак стърпя смеха си.
Първо усети, че Лоркан влиза в пивницата, и чак тогава го видя. Стопанинът на странноприемницата мълниеносно си намери друга работа. Миналата вечер не се изненада да зърне петима елфи в странноприемницата си, така че изчезването му всеки път, . когато Лоркан се появеше, определено се дължеше на умело отработената му кръвнишка физиономия.