![Храмът на боговете [calibre 2.58.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/7/hramt-na-bogovete-calibre-2-58-0-download.jpg)
Храмът на боговете [calibre 2.58.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Храмът на боговете [calibre 2.58.0]». Краткое содержание книги:
- Нека се надяваме, че ще дойде по-рано. Искам да приключваме вече с това.
- Аз също, скъпи. Аз също.
Десет минути по-късно телефонът иззвъня.
- Нина? - беше Лола. - Господин Пенроуз е тук.
- Мамка му - измърмори Уайлд. Отлагаше срещата си с бюрократите в ООН за изясняване на случилото се в Атлантида, практически от момента, в който се върна на „Гант“, но знаеше, че рано или късно, ще се наложи да се заеме с въпроса лично. - Добре, кажи му да дойде.
Пенроуз влезе.
- Нина, Еди - поздрави ги мъжът с гробовен глас. - Радвам се, че и двамата сте живи и здрави. Както и господин Трули.
- Благодаря ти - отвърна му Уайлд. - Ще ми се да можех да кажа същото за Люис и останалите. Виж, Себастиан, знам, че ООН иска доклад за случилото се възможно най-скоро, но изникна... хм... личен въпрос, с който аз и Еди трябва да се занимаем. Ще ти бъда много благодарна, ако ни дадеш време да го сторим. Чакаме някого.
- Знам - отвърна Пенроуз. Държеше се някак неуверено, несигурно. - Ами, хм... човекът, когото очаквате... съм аз.
- Какво?
- Харалд Глас ме изпрати. Тук съм като свидетел на унищожението на статуетките.
- Като какъв си тук? - излая Еди и се приближи към него със свити юмруци. - Заедно си с Глас?
- Нека първо обясня! - побърза да каже Пенроуз и вдигна ръце пред себе си. - Трябва да ви споделя нещо. Работя... работя за Групата.
Нина изтръпна, осъзна, че през цялото време сред тях е имало шпионин.
- Какво искаш да кажеш, Себастиан?
- От известно време снабдявам Групата с информация. Относно ООН, някои задкулисни политически спорове, подобни неща. Както и за операциите на АСН - в частност от година и половина се интересуват от всичко свързано със статуетките. - Мъжът погледна към куфарчето на бюрото на Нина. - От мен Джиндал научи толкова бързо за връзката между двете фигури, които притежаваше АСН, и тази в Южна Америка. Първо съобщих на Групата... а те ми наредиха незабавно да го уведомя.
Нина си спомни, че Кит се беше заинтересувал доста сериозно от това откритие.
- Щом работиш за Групата - започна жената с хладен глас, - защо си дошъл от името на Глас?
- Харалд беше човекът, който ме замеси в това - започна Пенроуз, не можеше да погледне Уайлд в очите. - Преди много години. Той... хм... направи голяма услуга на семейството ми. По-точно за дъщеря ми, но не искам да навлизам в подробности. Длъжник съм му. В отплата започнах да го снабдявам с полезна информация и преди да се усетя, бях станал част от Групата. Когато той се отцепи от нея, аз бях... ами... раздвоен. Все още работех за тях, но също така имах морален дълг към Харалд.
- Станал си къртица - каза Еди отвратен. - Двоен агент.
- Нямах избор. Тези хора... веднъж захванеш ли се с тях, няма връщане назад. Дори да си съгласен с целите им, както беше Джиндал, те продължават да демонстрират властта си над теб. Налагаше се да продължавам да помагам на Групата, но в същото време тайничко съдействах и на Харалд, доколкото това ми беше възможно.
- Ти си му казал, че съм в Рим! - осъзна Нина. Заобиколи бюрото си и навря пръст в лицето на Пенроуз. Мъжът изтръпна. - Ти си му казал, че отиваме в Атлантида. Заради теб Люис и останалите са мъртви, Себастиан. Вината е твоя!
Еди го хвана и го завлече през стаята.
- Излиташ през шибания прозорец!
- Недей, Еди! - извика Нина, а Пенроуз се задушаваше от страх. - Пусни го!
Чейс изпълни заповедта с нежелание. Плувналият в пот Себастиан оправи очилата си и запелтечи в отговор:
- Аз... аз знам, че вината е моя, знам. Съжалявам. Както казах, нямах избор.
- Все още си отговорен за действията си. Няма да оставя това да ти се размине. ООН ще научи какво си сторил - не става въпрос просто за потъпкано доверие, а за пробив в сигурността, заради който наши хора умряха. - Жената се тресеше от ледена ярост и ръгаше с пръст мъжа. - Ще отидеш в затвора.
Пенроуз си пое дълбоко въздух.
- Аз... ще подам оставка и ще се предам на властите веднага след като приключим тук - обясни той с треперещ глас. - Рано или късно, и това щеше да се случи. Наясно сте обаче, че Групата няма да позволи нещата да се разчуят. Ще направят така, че тази информация да изчезне, преди да се стигне до съд... или ще ме накарат аз да изчезна.
- Можеш да хвърлиш вината за всичко върху Глас - предложи му Нина. - Съмнявам се да дойде в съда, за да се защитава.
Мъжът обмисли предложението.
- Теоретично всичко ще е истина... да, права си. Но преди да го сторя, трябва да приключим тук.
Нина посочи към куфарчето.
- Да унищожим статуетките.