Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Ибрахим веднага се наведе, както беше прието, и целуна полите на падишаха.
— Аллах да те поживи и да те дари с безгранично щастие. Поколението ти да бъде многобройно, а честитият ти род да стане още по-голям.
— Какво искаш да кажеш, главен соколарю?
— Султанът отново ще става баща. Да му е честито.
В душата на Сюлейман сякаш отекна радостен вик: „Моята Хюрем!“ Момиче ли щеше да е или момче? Изведнъж забеляза, че въпросът, изплувал в съзнанието му, го притесни. Аллах два пъти му бе дал да изживее щастието от мъжката рожба. Можеше и една дъщеря! Дали този път ще му бъде отредена принцеса? Трябваше да е красива като Хюрем. Една султанка, която като майка си да омагьосва и опиянява хората с очите, с погледа, с гласа си и която да кара слънцето да ѝ завижда заради усмивката ѝ.
Изведнъж навалицата от войници, която беше наобиколила плътно галерата, се развълнува. Левентите[75], трудещи се с усърдието на пчели по кораба, се наловиха за въжетата, опънати от дебелите мачти, които можеха да бъдат обгърнати единствено ако шестима души се хванеха ръка за ръка, и се спуснаха към брега с виковете:
— Нека нашият падишах пребъде чрез рода си! Дълъг живот за падишаха ни!
Очите на султан Сюлейман се напълниха със сълзи. Прегърна се с везирите и пашите си. Потупа по гърба левентите, които се тълпяха пред него, за да му целунат ръка. После всички се върнаха към работата си. Огромни топове от бронз с общи усилия бяха издърпани в корема на галерата. Сандъците с гюллета сякаш бяха олекнали върху раменете на работниците, които отведнъж започнаха да ги носят чевръсто.
В това време прочувственият глас на един мургав левент се извиси от кърмата:
Роза те наричам, мила, розов цвят си ти.
Слънце искам да закича в твоите коси.
И небето, и земята да се съберат,
мен от мойта роза не ще разделят.
И останалите левенти се присъединиха към песента. Мощните мъжки гласове обиколиха древните хълмове около Златния рог. Стреснатите чайки сякаш припяваха на песента, кряскайки, докато се извисяваха в небето.
И Сюлейман си тананикаше известно време тази песен, която без съмнение беше изпята за него и Хюрем.
Роза те наричам, мила, розов цвят си ти.
Слънце искам да закича в твоите коси…
След като отиде на намаз в знак на благодарност и се върна в харема, вече се беше свечерило. Помоли се детето, което скоро щеше да поеме в прегръдките си, да бъде здраво и дълголетно, а походът, който щеше да предприеме, да приключи с победа. Когато влезе в покоите ѝ, той заповяда на прислужниците, които се разтичаха припряно да известят Хюрем за идването на султана, да мълчат. Тихичко отвори вратата на стаята ѝ; тя спеше върху пищния диван пред прозореца. Вътре се чуваше само пращенето на дървата в огнището. Спокойна, щастлива усмивка се бе разляла по лицето ѝ, което лампата осветяваше меко с мъждукащия си фитил, дори и в съня си беше усмихната.
Вече бе повярвал, че Хюрем е неговата благословия. Колко свежа, колко красива беше! В нейно присъствие мигом забравяше за скръбта, тъгата, мислите, които непрекъснато го гризяха, военните планове. Душата му бе изпълнена със спокойствие и радост. Всъщност какво повече може да иска един мъж от една жена? Поколение ли? Хюрем му бе дала и това.
Пък и с нея можеше да разговаря на всяка тема. Например преди време, когато в разговор бе споменал, че пехливаните се борят, след като намажат телата си с мазнина, Хюрем бе зяпнала и бе извикала:
— Как е възможно? Може ли човек да се бие с намазнено тяло? Мъжете ще се изплъзват от хватките си.
— Ами нали точно в това е майсторлъкът, красавице моя. Докато коремът не види звезди…
Хюрем не можа да се стърпи и се изкиска при тези думи. Сюлейман харесваше тъкмо това в нея — непринудените ѝ реакции и спонтанно направените коментари.
— Какво означава коремът да види звезди? Те през нощта ли…
Още преди момичето да се изкаже, Сюлейман се разтресе в пристъп на смях.
— Ах, Бог да те поживи — каза, щом се успокои. — Каква ти нощ? Естествено, че се борят по светло.
— Тогава как коремът вижда звездите?
— Така се казва. Така казват, когато гърбът на победения пехливан опре земята. Нали гърбът е долу, а коремът гледа нагоре.
Този път Хюрем се изкикоти.
— Пехливан, чийто корем зяпа звездите — повтаряше тя и се кискаше.
75
Войници, които служат на брега и в морския флот на Османската империя (бел, пр.).